Карта с информация за препоръчаните регулации в катерачните обекти в страната от гледна точка на въздействие на катеренето върху дивата природа.
УВАЖАЕМИ КАТЕРАЧИ,
Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“ се обръща към вас с желание за диалог относно случая с маршрутите южно от манастир „Света Троица“!
Сн.: Д. Градинаров, БДЗП
На 7-ми декември 2015 г. (понеделник) се проведе Кръгла маса „Не сме сами на скалите“, която за първи път събра на едно място представители на Министерство на околната среда и водите, биолози от природозащитни организации, Българска федерация по катерене и алпинизъм и катерачната общност.
Становище на СДП БАЛКАНИ и проект „Не сме сами на скалите“ относно регулациите на катерачни маршрути в България.
На 7 декември (понеделник) в 18:30 ч.
в Националния природонаучен музей – зала Риби
ще се проведе кръгла маса „Не сме сами на скалите“.
.
Поканени за участие са представители на Българска федерация по катерене и алпинизъм; клубове по катерене; отговорните институции; НПО; катерачи и други любители на спортове на открито.
Проект Не сме сами на скалите на Сдружение за дива природа БАЛКАНИ осигури средства за екипиране на 19 нови катерачни маршрута, а 14 – бяха преекипирани. Маршрутите се намират в Лакатник, Губислав, Дряново, Чудните скали. 5 тура бяха обезопасени, а други места за катерене Лакатник – Вражите дупки, Беледие хан, Губислав, Боженица, Дряново, Чудните скали бяха облагородени, като се изградиха пътеки, маркировка и площадки.
Скалолюбивите птици са изключително уязвими през размножителния период (МАРТ – ЮЛИ). Ако ги безпокоим тогава, те може да се отдалечат от гнездото, яйцата да изстинат, а малките да загинат!
Ако катерачен обект попада в защитена територия, може да има предвидени ограничения и забрани за пребиваването на хора в района. Разработването на нови маршрути трябва бъде съобразено с това.
За дивите кози най-чувствителен е зимният период, когато те трябва да пестят енергия, за да оцелеят. Всяко безпокойството от човека за козите е равно на намаляване шансовете им за преживяване на зимата.
При среща с човека прилепите се плашат, издават предупредителни звуци и потъват още по-навътре в скалните цепнатини, които обичат да обитават.
Нито едно влечуго не напада и хапе, освен ако не бъде предизвикано. Не бъдете агресивни, а просто заобиколете мястото, където видите отровна змия (усойница/пепелянка). Научете как да отличавате отровна змия.
Основният проблем при растителността е механичното разчистване при екипиране на нови катерачни маршрути, както и ерозия на почвите при интензивни посещения на туристически обекти.