В България са установени 13 вида гущера и 16 вида змии.

Гущери

От гущерите най-често виждани по и около скалите са стенният (Podarcis muralis) и зеленият гущер (Lacerta viridis). Стенните гущери се катерят без проблем по всякакви повърхности и често могат да бъдат видени дори в най-високите части на Врачанските отвеси.

Зелените гущери се срещат основно по камъни в храстите в основата на скалните масиви. Едър вид гущер, който се среща в широк височинен диапазон на много места в България. През пролетта мъжките екземпляри са особено атрактивни, защото гушата им се оцветява в ярко наситен син цвят.

Често срещан под камъни и в шумата в основата на катерачните обекти е безкракият и напълно безобиден, подобен на малко змийче гущер – слепок (Anguis fragillis).

Змии

Значително по-голям страх при много от катерачите събуждат срещите със змии. Много полезният смок-мишкар (Zamenis longissimus) се среща доста често по пътеките за подход до обектите особено когато те преминават през широколистна гора. При среща винаги прави опит да избяга, но при неизбежност може да прояви и нападателност. Храни се основно с гризачи, поради което често живее в близост до къщи, вили и селскостопански постройки. Неотровен смок.

Големият стрелец (Dolichophis caspius) е голяма и бърза змия, която може да бъде видяна по сухи и слънчеви склонове до около 1500 м в планините. Това е една от най-големите змии в България. Наблюдаван е в основата на много от катерачните обекти и особено в тези, разположени в открити и слънчеви местности. Пълзи бързо и при неизбежност може да прави нападателни опити. Храни се основно с гризачи и гущери. Неотровен смок.

Медянката (Coronella austriaca) е сравнително дребна и безопасна змия, която се среща в районите около почти всички катерачни обекти у нас. В планините достига до около 1600м, много рядко по-високо. На дължина достига до около 65-70см. Не е отровна, но при опасност може да се навие и съска като отровница. Храни се основно с гущери и дребни гризачи.

Пепелянката (Vipera ammodytes) е най-често срещаната отровна змия в България. Особено честа е по огряти от слънцето катерачни обекти до 1300-1400м н.м.в. , където живее в обрасли каменисти терени под скалите. Специфични за вида са зигзагообразната шарка по гърба и наличието на рогче на муцуната! Дневен вид, който предпочита сухи и припечни терени, обрасли с храсталаци. Обикновено седи навита неподвижно на пътеката за достъп или под самите скали. Ако не бъде закачана, и тя не проявява агресивност. Храни се основно с мишевидни гризачи и гущери. На дължина достига максимум до 85см.

При среща с пепелянка просто заобиколете мястото. Ако е върху скалите, където се катерите, отстранете внимателно змията с пръчка. Тя ще се скрие в цепнатина, дупка или под камък.

Никога не пробвайте да я хващате за опашката, за да я отстраните от пътя си! Обръща се бързо и хапе мълниеносно.

Усойницата (Vipera berus) се среща по влажни места над 1400 м в планините (например във Витоша на Комините; в Мальовишката долина; Райските скали). Специфични за вида са зигзагообразната шарка по гърба и липсата на рогче на муцуната. Дневен вид, който най-често се среща във влажни високопланински пасища, торфища и мочури. Значително по-рядка и малочислена е на слънчеви и сухи места. Установена е на много места в Рила, Пирин, Витоша, Централен и Западен Балкан. На дължина рядко надминава 70 см. Агресивна е, ако бъде предизвикана.

При среща с усойница просто заобиколете мястото или я отстранете с пръчка или щека. За повече информация в случай на ухапване може да прочетете тук.

Добре е да се знае, че нито едно влечуго не напада и хапе освен ако не бъде предизвикано!

Не бъдете агресивни, а просто заобиколете мястото където видите отровна змия. Ако не може да заобиколите, намерете дълга пръчка или щека и внимателно я отстранете от пътеката ви. Не правете опити да улавяте отровница за опашката! Хапят много бързо и обикновено са точни в атаката си.