Диви кози

Заплахи

Най-съществено влияние върху популацията на дивите кози оказва човекът. Преследвана и убивана от бракониерите, популацията на козите е намаляла на много места до критична численост. Освен бракониерството хората оказват негативно влияние и с други свои дейности. Изтласкването на вида от естествените му местообитания е един от най-значимите фактори за намаляването на вида не само в България, но и в световен план.

 

Безпокойствие

Друго негативно влияние, за което много хора не си дават сметка, е безпокойството. Дивите кози са най-чувствителни в това отношение през конкретни  периоди. Основно това са периодът около раждането на малките (април – май), както и безпокойството през зимите с дълбока снежна покривка. При много сняг козите, подплашени от някой любопитен турист или катерач, изразходват огромно количество енергия, за да избягат. А загубата на ценната енергия намалява шансовете им да преживеят зимата.

Именно поради тези причини е изключително важно да оставим кътчета на спокойствие за дивите кози.

Поради своята значимост дивата коза е защитена от българското и европейско законодателство, като е включена в Приложение 2 и Приложение 4 на Директива 29/43 ЕЕС, както и в Приложение 3 към чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие. Освен това, дивата коза е вписана и в Червената книга на Република България.

 

Дивата коза (Rupicapra rupicapra) е един от най-красивите представители от сем. Кухороги (Bovidae) в България. Тя се среща по стръмни склонове със скални комплекси в Рила, Пирин, Стара планина, Родопите и Витоша на надморска височина от около 600 до 2 900 метра.

Начин на живот

Въпреки своето име по произход тя е много по-близка до антилопите, отколкото до козите. Дивата коза има редица адаптации, които я правят един от най-добре приспособените бозайници, живеещи в алпийската зона и скални терени. Ето защо екстремно ниските температури, силният вятър, хищниците и конкуренцията с други диви копитни не представляват сериозни предизвикателства за тези животни. Специфичните адаптации дават предимство на дивите кози пред хищниците в скалисти местообитания и при опасност те излизат на открити скали и изчакват реакцията на хищника. Именно поради това скалните комплекси и масиви са от изключителна важност за дивите кози.

Обикновен сънливец

По скалите и около входовете на катерачните обекти в пещери може да видите да пълзи по скалите напълно безобидният обикновен сънливец (Glis glis). Поради голямата си пухкава опашка често е наричан от катерачите “летяща катеричка”.

Живее в скални дупки и по-рядко в цепнатини. Активен е предимно привечер и нощем по изключение и през деня. Обикновено бяга по скалата при приближаване на човек или друго животно и само в случай на крайна нужда скача във въздуха.

Сънливецът е напълно безобидно животно, не е агресивен и никога не напада хора. При улавяне за опашката пухкавата част може да се откъсне и животното да избяга. Техни „писукания“ може да чуем привечер или нощем, ако спим под скалите особено ако наблизо има единични стари дървета или гора.