Бозайници

Диви кози

Заплахи

Най-съществено влияние върху популацията на дивите кози оказва човекът. Преследвана и убивана от бракониерите, популацията на козите е намаляла на много места до критична численост. Освен бракониерството хората оказват негативно влияние и с други свои дейности. Изтласкването на вида от естествените му местообитания е един от най-значимите фактори за намаляването на вида не само в България, но и в световен план.

Балканска дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica) сн. А. Ралев
Дива коза (Rupicapra rupicapra) сн. А. Ралев

 

Безпокойствие

Друго негативно влияние, за което много хора не си дават сметка, е безпокойството. Дивите кози са най-чувствителни в това отношение през конкретни  периоди. Основно това са периодът около раждането на малките (април – май), както и безпокойството през зимите с дълбока снежна покривка. При много сняг козите, подплашени от някой любопитен турист или катерач, изразходват огромно количество енергия, за да избягат. А загубата на ценната енергия намалява шансовете им да преживеят зимата.

Именно поради тези причини е изключително важно да оставим кътчета на спокойствие за дивите кози.

Поради своята значимост дивата коза е защитена от българското и европейско законодателство, като е включена в Приложение 2 и Приложение 4 на Директива 29/43 ЕЕС, както и в Приложение 3 към чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие. Освен това, дивата коза е вписана и в Червената книга на Република България.

снимка от фото капан
Снимка от фото капан

 

Дивата коза (Rupicapra rupicapra) е един от най-красивите представители от сем. Кухороги (Bovidae) в България. Тя се среща по стръмни склонове със скални комплекси в Рила, Пирин, Стара планина, Родопите и Витоша на надморска височина от около 600 до 2 900 метра.

сн. К. Вълчев
сн. К. Вълчев

Начин на живот

Въпреки своето име по произход тя е много по-близка до антилопите, отколкото до козите. Дивата коза има редица адаптации, които я правят един от най-добре приспособените бозайници, живеещи в алпийската зона и скални терени. Ето защо екстремно ниските температури, силният вятър, хищниците и конкуренцията с други диви копитни не представляват сериозни предизвикателства за тези животни. Специфичните адаптации дават предимство на дивите кози пред хищниците в скалисти местообитания и при опасност те излизат на открити скали и изчакват реакцията на хищника. Именно поради това скалните комплекси и масиви са от изключителна важност за дивите кози.

сн. А. Ралев
сн. А. Ралев

Обикновен сънливец

По скалите и около входовете на катерачните обекти в пещери може да видите да пълзи по скалите напълно безобидният обикновен сънливец (Glis glis). Поради голямата си пухкава опашка често е наричан от катерачите “летяща катеричка”.

Живее в скални дупки и по-рядко в цепнатини. Активен е предимно привечер и нощем по изключение и през деня. Обикновено бяга по скалата при приближаване на човек или друго животно и само в случай на крайна нужда скача във въздуха.

Сънливецът е напълно безобидно животно, не е агресивен и никога не напада хора. При улавяне за опашката пухкавата част може да се откъсне и животното да избяга. Техни „писукания“ може да чуем привечер или нощем, ако спим под скалите особено ако наблизо има единични стари дървета или гора.

 

Сънливец (Glis glis) Сн. Б. Петров
Сънливец (Glis glis)
Сн. Б. Петров