В продължение на проекта „Първи стъпки към премахването на бариери по реките в България – басейнът на река Янтра“ Сдружение за дива природа БАЛКАНИ в партньорство с Националния природонаучен музей към Българска академия на науките и с подкрепата на програма Open Rivers Programme започва подготвителни дейности за премахването на три бариери във водосбора на река Янтра.

Основна цел на проекта „Подготовка за премахване на ключови прегради за рибна миграция в басейна на река Янтра“ е подготовката за премахване на три бариери, разположени по притоците Белица, Дряновска и Карадере – изготвяне на технически планове и съгласуване на процедурите с отговорните институции.

„Първи стъпки към премахването на бариери по реките в България – басейнът на река Янтра“ е проект за предварително проучване на съществуващите бариери в водосбора на река Янтра и възможностите за тяхното премахване с цел свързване на фрагментирани речни участъци.

Янтра е особено подходящ район за работа, защото реката и голяма част от притоците ѝ са част от екологичната мрежа Натура 2000. Тук се срещат много редки видове като балканската, белоперата и малката кротушка, големия и балканския щипок, поточния рак, главоча, овалната речна мида и др. В същото време популациите им са ограничени в къси речни участъци и не могат да колонизират други подходящи местообитания заради съществуващите бариери. Премахването на няколко ключови бариери в басейна на река Янтра може да отвори повече от 200 км речни участъци.

Проектът е подкрепен от Open Rivers Program.

През 2002 година с финансовата подкрепа на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието и Дирекцията на природен парк Витоша бе създадена и представена безвъздмезно на Националния парков информационен център пътуващата фотоекспозиция „Парковете в България“. На 15 табла с размери 70 х 100 см са представени над 200 цветни висококачествени фотографии на природата на дванайсетте съществуващи към средата на 2002 година природни и национални парка в България, както и богата двуезична(и на английски език) информация. 
Целта на изложбата е да се популяризира идеята за опазване на защитените територии и биоразнообразието в тях.

През 2001 г.беше изготвено предложение за създаване на нов природен парк в каньоните на река Вит и нейните притоци разположени южно от град Плевен. За име на парка беше избрана красивата местност „Студенец“-карстово ждрело на река Вит, намиращо се в центъра на проектирана защитена територия. Общата площ на предложените за включване в парка територии възлиза на 18 900 ха.

Сдружение БАЛКАНИ извърши предпроектно проучване на възможностите за устойчив поминък в Родопите, в рамките на процеса на разработване на регионален природозащитен проект на Програмата за развитие на ООН към Глобалния екологичен фонд (ГЕФ), озаглавен „Опазване на световно значимо биоразнообразие в ландшафта на българските Родопи“. Проучването се нарича „Поминък и ландшафтен подход при опазване на биоразнообразието: Как да ги направим допълващи се“. Проучването се осъществи в периода януари – юли 2001 г., от екип от 16 експерта.

Идеята за създаване на транс гранична защитена зона в Западна Стара планина на границата с Югославия се обсъжда за пръв път през осемдесетте години. Тя отново се обсъжда на двустранно равнище през 1995-96 година, когато правителствата на двете страни се споразумяват за изграждането на транс граничен парк. През 1997 година от югославската страна на Западна Стара планина е обявена защитена територия. В момента тече процедура за обявяване на Природен Парк „Белоградчишки скали“, предложен по проект на РЕЦ Будапеща. Територията, предложената за включване се простира на по-малка площ от предложения Природен парк „Западна Стара планина“, но е едно добро начало за запазването на природното и културно наследство на района.

Картиране на наводнените райони по река Искър и Осъм и предложения за устойчиви действия за предотвартяване на наводнения.

Алдомировско блато е карстово блато с големина130 Ха, което попада на територията на Община Сливница, близо до главен път Е80. Обявено е за Защитена местност през 1989 г и е част от Защитена зона „Драгоман“ BG0000322 (Директива за местообитанията) от Натура 2000. Блатото е част от влажна зона от международно значение Карстов комплекс „Драгоманско блато“ ( Рамсарска конвенция ) и Важно място за растенията „Чепън-Драгоман“.

Една от най-ценните територии в близост до София. Уникално съчетание от влажни зони и карстови хълмове с интересни растителни и животински видове. Подобно на повечето влажни зони в България, Драгоманското блато е било унищожено през 50-те години на XX век. След прекратяване на отводнителните мероприятия след 1990г и възстановяване на предишния му екологичен облик, то се превърна в една от най-важните гнездовища на водолюбиви птици в Софийско. Балкани работи за опазването и развитието на територията от 1996 г.