„Първи стъпки към премахването на бариери по реките в България – басейнът на река Янтра“ е проект за предварително проучване на съществуващите бариери в водосбора на река Янтра и възможностите за тяхното премахване с цел свързване на фрагментирани речни участъци.

Янтра е особено подходящ район за работа, защото реката и голяма част от притоците ѝ са част от екологичната мрежа Натура 2000. Тук се срещат много редки видове като балканската, белоперата и малката кротушка, големия и балканския щипок, поточния рак, главоча, овалната речна мида и др. В същото време популациите им са ограничени в къси речни участъци и не могат да колонизират други подходящи местообитания заради съществуващите бариери. Премахването на няколко ключови бариери в басейна на река Янтра може да отвори повече от 200 км речни участъци.

Проектът е подкрепен от Open Rivers Program.

През 2002 година с финансовата подкрепа на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието и Дирекцията на природен парк Витоша бе създадена и представена безвъздмезно на Националния парков информационен център пътуващата фотоекспозиция „Парковете в България“. На 15 табла с размери 70 х 100 см са представени над 200 цветни висококачествени фотографии на природата на дванайсетте съществуващи към средата на 2002 година природни и национални парка в България, както и богата двуезична(и на английски език) информация. 
Целта на изложбата е да се популяризира идеята за опазване на защитените територии и биоразнообразието в тях.

През 2001 г.беше изготвено предложение за създаване на нов природен парк в каньоните на река Вит и нейните притоци разположени южно от град Плевен. За име на парка беше избрана красивата местност „Студенец“-карстово ждрело на река Вит, намиращо се в центъра на проектирана защитена територия. Общата площ на предложените за включване в парка територии възлиза на 18 900 ха.

Сдружение БАЛКАНИ извърши предпроектно проучване на възможностите за устойчив поминък в Родопите, в рамките на процеса на разработване на регионален природозащитен проект на Програмата за развитие на ООН към Глобалния екологичен фонд (ГЕФ), озаглавен „Опазване на световно значимо биоразнообразие в ландшафта на българските Родопи“. Проучването се нарича „Поминък и ландшафтен подход при опазване на биоразнообразието: Как да ги направим допълващи се“. Проучването се осъществи в периода януари – юли 2001 г., от екип от 16 експерта.

Идеята за създаване на транс гранична защитена зона в Западна Стара планина на границата с Югославия се обсъжда за пръв път през осемдесетте години. Тя отново се обсъжда на двустранно равнище през 1995-96 година, когато правителствата на двете страни се споразумяват за изграждането на транс граничен парк. През 1997 година от югославската страна на Западна Стара планина е обявена защитена територия. В момента тече процедура за обявяване на Природен Парк „Белоградчишки скали“, предложен по проект на РЕЦ Будапеща. Територията, предложената за включване се простира на по-малка площ от предложения Природен парк „Западна Стара планина“, но е едно добро начало за запазването на природното и културно наследство на района.

Картиране на наводнените райони по река Искър и Осъм и предложения за устойчиви действия за предотвартяване на наводнения.

Алдомировско блато е карстово блато с големина130 Ха, което попада на територията на Община Сливница, близо до главен път Е80. Обявено е за Защитена местност през 1989 г и е част от Защитена зона „Драгоман“ BG0000322 (Директива за местообитанията) от Натура 2000. Блатото е част от влажна зона от международно значение Карстов комплекс „Драгоманско блато“ ( Рамсарска конвенция ) и Важно място за растенията „Чепън-Драгоман“.

Една от най-ценните територии в близост до София. Уникално съчетание от влажни зони и карстови хълмове с интересни растителни и животински видове. Подобно на повечето влажни зони в България, Драгоманското блато е било унищожено през 50-те години на XX век. След прекратяване на отводнителните мероприятия след 1990г и възстановяване на предишния му екологичен облик, то се превърна в една от най-важните гнездовища на водолюбиви птици в Софийско. Балкани работи за опазването и развитието на територията от 1996 г.