Опазване и мониторинг на видове

Сухоземни костенурки

Сухоземни костенурки

На територията на България са естествено разпространени два вида сухоземни костенурки – Шипобедрена (Testudo graeca) и Шипоопашата (Testudo hermanni). В българското законодателство, те попадат под протекцията на Закона за биологичното разнообразие и Наказателния кодекс на Р България. Двата вида са световно застрашени видове влечуги, включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN-2002). Костенурките са включени в приложенията на Бернската конвенция, Вашингтонска конвенция (CITES) и Директива 92/43 на ЕИО за запазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.

Балканска дива коза

Балканска дива коза

Балканската дива коза е подвид, включен в Приложение II на Директива 92/43 на Съвета на Европейската Икономическа Общност от 21.05.1992 за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Дивата коза е включена и в „Червена книга на НР България“ в категорията „застрашен вид“. Балканската дива коза е подвид Rupicapra rupicapra balcanica Bolkay, 1925, който понастоящем се среща в само няколко изолирани находища в планините на Балканите. В резултат на недостатъчен контрол и засилено бракониерство силно намаляване на популациите е отбелязано в останалите находища.

Рис

Рис

Съществуващата информация за вида в България е много оскъдна. За първи път присъствието на риса в у нас е регистрирано през 1862 г. Счита се за окончателно изчезнал от страната ни през 1941г. (Спиридонов, Спасов, 1985). От тогава до 1999 г. периодично се съобщава за наблюдавани индивиди или намерени следи от дейността на вида, в различни райони. Информацията идва основно от местни хора, но доказателства липсват. Едва през зимата на 2002/2003 екип на СДП – БАЛКАНИ регистрира следи от рис в средна западна България. Сега вече със сигурност се знае, че видът се завръща в страната, но са необходими допълнителни, подробни и дългосрочни изследвания.

Мечка

Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ работи усилено за изследването и опазването на едрите хищници в страната ни. Тези видове се явяват като индикатори за запазени местообитания подходящи за съществуване на редица други видове. 
Програмата за изследване и опазване на вълка в България, както и планираните програми за другите два вида – мечката и риса, имат за цел опазването на популациите и местообитанията им в мирно съжителство с хората в страната.

Вълк

Вълк

СДП – БАЛКАНИ работи по опазването на вълка (Canis lupus) от 1993 г., когато започва събиране на информация за състоянието на популацията му в страната ни и проблемите свързани със съжителството на човека с този вид. В края на 1996 г. се организира национална среща за вълка, на която се приема план за действие за изследване и опазване вида в страната. В началото на 1997 г. стартира и самата Програма за изследване и опазване на вълка в България.

катерица

Бозайници

СДП Балкани извършва мониторинг на 13 вида бозайници в България. Това включва следните видове: катерица, европейски лалугер, добруджански и голям хомяк, белозъбо сляпо куче, вълк, чакал, степен и пъстър пор, златка, видра, дива котка и благороден елен.