Мечка

България е планинска страна. Около 30% от общата ѝ площ е покрита с гори, голяма част от които естествени. Страната има едни от най-добре запазените естествени горски екосистеми в Европа. Този тип местообитания приютяват кафявата мечка и вълка, представители на едрите хищници. В последните години в горите ни се завръща и изчезналия през 40-те години на XX в. рис.

Официалната численост на кафявата мечка в България е между 500 и 510 индивида (изт.: Изпълнителна агенция по околна среда), което е изчислено на база две независими проучвания. Дълго време числеността на мечката е измервана на база данните, събрани от Държавните ловни стопанства и Държавните горски стопанства, където се забелязва отделни индивиди или техни следи. В този процес не се взима под внимание, че мечките обитават голяма територия и преминават границите на отделните ДГС и ДЛС. По този начин някои мечки биват преброявани повече от веднъж и това води до завишаване на реалната численост.

Социално-икономическите фактори в България се променят, което неминуемо влияе върху местните популации на едрите хищници.

През последното десетилетие, след политическите промени през 1989, неимоверно нарасна нивото на бракониерството, което доведе до остро намаляване на естествената хранителна база на вълка. Масовите нелегални сечи водят до сериозно намаляване на местообитанията и безпокоене на едрите хищници.

Броят на ловците се увеличава, а оттам и конкуренцията им с хищниците. 
Влошените условия за практикуване на животновъдството, са довели до намаляване използването на традиционните методи за охрана на стада от хищници, което води до увеличаване на конфликта човек – хищник. Широкото общественото мнение е най-общо негативно настроено към мечката, за което много голяма роля изиграват медиите търсещи сензации.

Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ работи усилено за изследването и опазването на едрите хищници в страната ни. Тези видове се явяват като индикатори за запазени местообитания подходящи за съществуване на редица други видове. 
Програмата за изследване и опазване на вълка в България, както и планираните програми за другите два вида – мечката и риса, имат за цел опазването на популациите и местообитанията им в мирно съжителство с хората в страната.

Описание

Популация на кафявата мечка (Ursus Arctos L. 1754) на Балканския полуостров е уникална по своя генеотип и е на едно от първите места по численост в Европа – след Руско- Финландската, Карпатската и Скандинавската. На Балканите най-много мечки се срещат в България, където популацията й се счита за относително стабилна.

У нас кафявата мечка е защитен вид според Закона за биологичното разнообразие, създаден в съответствие със съвременната европейска законова рамка (Заповед No1023 от 31.12.1992г. (ДВ, бр.7/1993г.). В заповедта са включени специални мерки спрямо мечките, отглеждани в изкуствени условия. Кафявата мечка присъства в Червената книга на България в категорията рядък вид.

Наред с това видът е обявен за приоритетен и изискващ строго опазване на местообитанията му и обособяване на защитени зони в Националната екологична мрежа, като част от Европейската мрежа Натура 2000.

На практика няма достатъчно възможности за ефективен контрол върху размяната или други форми на търговия с екземплярите в домашни условия, както е трудна и точната оценка на евентуалния приток на незаконно уловени диви екземпляри към популацията на затворено. Маркирането с микрочип позволява сигурната идентификация на екземплярите, както и контролирането на движението, размяната и евентуалната търговия с тези животни.

Карта на разпространение на кафявата мечка в България:

Мечките обитават постоянно сърцевинните зони – там се намират бърлогите им и се размножават. В периферните зони по-рядко може да се наблюдават мечки.

Цели

Целта е въвеждането на нови методи за установяване на тенденциите в числеността, хранителния режим, използването на местообитанията и заплахите за кафявата мечка.

Изследване и анализиране качеството на местообитанията на мечките, потенциалните местообитания, пътищата и съоръженията, представляващи преграда за придвижването на индивидите, събира се информация за актуалното разпространение, храната, конфликта с местното население и се залагат капани за косми за генетичен анализ на популацията.

Маркиране на мечки с цел идентификация на тези екземпляри, както и контролирането на движението, размяната и евентуалната търговия с тези животни.

Създаването на работна група, включваща представители на всички заинтересовани страни в България. Целта на работната група е да се опрeделят проблемите, свързани с опазването на мечите популации в България, да се търсят методи и идеи за тяхното решаване и да се работи в посока създаване на единен работещ план за действие отговарящ на нуждите на всички заинтересовани групи.

Основни дейности

Теренна и научно изследователска работа

Събиране на космени проби от кафяви мечки. Пробите се събират в цялата страна, но най-усилено и целенасочено – в Родопите, Стара планина, Рила и Пирин. Космите се събират чрез специално заложени “капани за косми”. Въпреки страшното си име те нямат нищо общо с капаните които познаваме. Представляват бодлива тел, разположена на 50 см. от земната повърхност, в кръг около няколко дървета. В центъра на кръгът е разположена миризлива примамка, целяща да привлече вниманието на мечките в района. И така любопитната мечка дошла да види и подуши примамката, се мушва под мрежата или я прескача, оставяйки на бодливата тел кичурчета косми с ценната си ДНК. Екип на СДП Балкани проверява “капаните” за косми всяка седмица и събира пробите. Местата на залагане също се сменят за да се събере ДНК от колкото може повече животни. Заедно с космите се събират и екскременти – със същата цел. Досега общо са събрани и описани 56 проби от Стара планина, 145 проби от Родопите, 24 проби от Рила и Пирин. Предстои описването на още от събраните проби и събирането на нови. СДП Балкани благодари за съдействието на служителите на ДДС (държавни дивечовъдни стопанства) и ДЛ по места.

В края на юни бяха поръчани и благополучно доставени първите 5 нашийника за предстоящата телеметрия на кафявата мечка в България. В момента се разполага с 2 нашийника за едри мечки (с вратна обиколка над 67 см.) и 3 за дребни мечки (вратна обиколка до 90 см.). Предстои улавяне и маркиране на мечки приоритетно в Стара планина и Рила.

Работна група от заинтересовани страни, целяща изготвянето на Национален план за действие за опазване на кафявата мечка в България

“Работната група” работи по създаване на национален план за действие за опазване на кафявата мечка в България. В работната група са включени представители на всички заинтересовани страни имащи отношение към опазването и стопанисването на кафявата мечка в България: Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и горите, Дирекции на национални и природни паркове, държавни дивечовъдни стопанства, научни институти, природозащитни организации и експерти. Целта на работната група е да се постигне съгласие относно проблемите и мерките за решаването им, свързани със стопанисването и опазването на мечките в България, като основа на националния план за действие.

Резултати

На 15.05.2008 година Националният съвет по биологично разнообразие – консултативен орган на Министъра на околната среда и водите, прие плана за действие за кафявата мечка в България с 13 ЗА и 1 въздържал се.

На 22 Септември, 2007 год. беше сложен първият GPS – нашийник на кафява мечка в България. 3-годишна женска мечка, която екипът нарече Чара (чаровница). Тя беше уловена в границите на ДДС “Мазалат” . От нея бяха взети космени и тъканни проби за ДНК анализ, беше снета пълна биометрия – обиколка и дължина на тялото, на главата и т.н. Днес броят на мечките с нашийници е три.

Правила за избягване на инциденти

Кратки правила за избягване на инциденти с мечки в техните местообитания.

За щастие мечките в България са сред най-плахите в света и избягват срещи с човека. Това се дължи на пренаселеността на южна Европа от дълбока древност и преследване на мечките от човека в продължение на хиляди години. Все пак, има случаи на нападнати хора, дължащи се основно на следните причини:

  1. Злополуки по време на лов. Най-много злополуки в България са регистрирани от ранени мечки, който нападат не само ловците стреляли по тях, но и други хора случайно попаднали в района. Ако ви наближава мечка и не ви забелязва, възможно най-рано съобщете за себе си с покашляне или тихо говорене. В никакъв случай не издавайте силни шумове (пиратки, изстрели, викане и други) това може да провокира някой индивиди да ви нападнат! По време на лов на дива свиня в мечи местообитания, стреляйте само по ясно видима цел. Мечките нямат остри муцуни, опашки и рядко са черни. Отстрел на мечка без разрешение е престъпление и се предвиждат до 5 години затвор. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ: при неуспешен изстрел рискувате не само вашия живот, но и живота на други ловци и случайно попаднали хора в района.
  2. Нарушена критична дистанция – при неочаквана поява на човек близо до мечка (5-7 метра), мечките могат да нападнат. За да се избегне това е необходимо просто да се движите шумно, да потропвате, подсвирвате, разговаряте и други. Като ви усети от далеч, мечката ще се оттегли и даже няма да разберете за присъствието й. ЗАПОМНЕТЕ: най-добрият начин да бъде предотвратен инцидент при среща с мечка е тази среща да бъде избегната! 
  3. В защита на малките. Ако попаднете на малки мечета, най-доброто, което можете да направите е максимално бързо да се оттеглите. Недейте да ги снимате и в никакъв случай не се опитвайте да ги пипнете или „спасявате”. Не забравяйте, че майката най-вероятно е наблизо и ще възприеме поведението Ви като заплаха за нейното дете. Защитавайки  мечето, женската мечка може да ви рани тежко или убие! Ако попаднете на мечка с малки и майката тръгне срещу вас, трябва да знаете, че обикновено мечката не е убедена, че трябва да ви нападне – тя се страхува от вас. Дори ако се хвърля към вас, това най-често е имитация на нападение, което цели да ви накара да се оттеглите. Най-важното, но и най-трудното е да запазите хладнокръвие (вижте тази Имитация на нападение от мечка в Швеция). Оттеглете се бавно като не изпускате мечката от поглед, но в същото време не се втренчвате в очите. В никакъв случай не бягайте това ще провокира у мечката инстинкт и увереност да ви догони и нападне.

Проекти

Опазване на популацията на кафявата мечка в Родопите и нейните местообитания и осигуряване на хармонично съжителство на този вид с местното население , финансиран по Оперативна програма “Околна среда”

Проект LIFE EX-TRA Подобряване на условията за опазване на едрите хищници – прилагане на най-добрите практики

Улавяне и маркиране на до 2 мечки в Природен парк Витоша и картиране на бърлогите на мечките в парка.