На територията на България са естествено разпространени два вида сухоземни костенурки – Шипобедрена (Testudo graeca) и Шипоопашата (Testudo hermanni). В българското законодателство, те попадат под протекцията на Закона за биологичното разнообразие и Наказателния кодекс на Р България. Двата вида са световно застрашени видове влечуги, включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN-2002). Костенурките са включени в приложенията на Бернската конвенция, Вашингтонска конвенция (CITES) и Директива 92/43 на ЕИО за запазване на природните местообитания на дивата флора и фауна. Едни от най-разпространените влечуги в миналото, през последните десетилетия двата вида са преживели драстичен спад в числеността си и на места са заплашени от изчезване. В периода след края на 19 век започва силно отрицателно  влияние върху костенурките в България:

• унищожаване на местообитания и масово събиране особено през 60–те години на 20 век;
• разпространение на костенуркоядството
• използване на пестициди даже в горското стопанство и особено масовата употреба на ДДТ (засяга особено много видове с яйца с твърди черупки).

При тези условия, плътността на популациите навсякъде е намаляла. В районите с ниско жизнени популации обаче това е довело до пълното им изчезване. На други места  все още има размножаващи,  но намаляващи популации – при такива условия на нестабилна и рядка популация даже естественото хищничество и събирането им по дворовете за отглеждане могат да добавят онази малка частица в баланса на раждаемост – смъртност, която да доведе до тяхното изчезване.

Център за размножаване на сухоземни костенурки

Целта на създаването на център за размножаване на сухоземни костенурки при град Драгоман е да бъде спасена местната популация на Шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), след постигане на генетично стабилна колония в контролирани условия.

Костенурките изцяло са изчезнали от селата около Драгоманското блато. По долината на река Нишава и в района на Калотина обаче са останалите единични възрастни екземпляри, които не могат да се срещнат помежду си, за да се размножат и оставят поколение. Необходимо е да бъдат събрани на едно място докато са все още в размножителна възраст, за да се получи младо поколение от същия генотип.

Сдружение за дива природа БАЛКАНИ има издадено разрешително от Министерство на околната среда и водите за улавяне от природата, отглеждане в изкуствени условия, размножаване и последващо пускане в природата на индивиди от вида Шипоопашата костенурка Testudo hermanni, с цел подпомагане възстановяването на нежизнени популации на вида в частите на ЗЗО „Драгоман” BG000322 и в ЗЗО „Западна стара планина и Предбалкан” BG0001040 попадащи в общините Драгоман, Годеч и Калотина. Разрешителното касае събирането на всички индивиди с местен произход, както от природата, така и държани от местните хора, в една размножителна колония в защитен Център за рзмножаване на сухоземни костенурки на СДП БАЛКАНИ в град Драгоман.

Работата на такъв център има още един важен  принос – промяна на отношението на местните хора към опазването на вида в резултат от активното включване на децата от целия регион в дейностите на центъра, запознаване с изискванията на закона и стимулиране на доброволното предаване на отглеждани  извън природата индивиди.