Сдружение за дива природа „Балкани“

English

Опазване и мониторинг на видове

Бозайници

СДП Балкани извършва мониторинг на 13 вида бозайници в България. Това включва следните видове: катерица, европейски лалугер, добруджански и голям хомяк, белозъбо сляпо куче, вълк, чакал, степен и пъстър пор, златка, видра, дива котка и благороден елен.

Вълк

СДП – БАЛКАНИ работи по опазването на вълка (Canis lupus) от 1993 г., когато започва събиране на информация за състоянието на популацията му в страната ни и проблемите свързани със съжителството на човека с този вид. В края на 1996 г. се организира национална среща за вълка, на която се приема план за действие за изследване и опазване вида в страната. В началото на 1997 г. стартира и самата Програма за изследване и опазване на вълка в България.

Мечка

Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ работи усилено за изследването и опазването на едрите хищници в страната ни. Тези видове се явяват като индикатори за запазени местообитания подходящи за съществуване на редица други видове. 
Програмата за изследване и опазване на вълка в България, както и планираните програми за другите два вида – мечката и риса, имат за цел опазването на популациите и местообитанията им в мирно съжителство с хората в страната.

Рис

Съществуващата информация за вида в България е много оскъдна. За първи път присъствието на риса в у нас е регистрирано през 1862 г. Счита се за окончателно изчезнал от страната ни през 1941г. (Спиридонов, Спасов, 1985). От тогава до 1999 г. периодично се съобщава за наблюдавани индивиди или намерени следи от дейността на вида, в различни райони. Информацията идва основно от местни хора, но доказателства липсват. Едва през зимата на 2002/2003 екип на СДП – БАЛКАНИ регистрира следи от рис в средна западна България. Сега вече със сигурност се знае, че видът се завръща в страната, но са необходими допълнителни, подробни и дългосрочни изследвания.

Балканска дива коза

Балканската дива коза е подвид, включен в Приложение II на Директива 92/43 на Съвета на Европейската Икономическа Общност от 21.05.1992 за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Дивата коза е включена и в „Червена книга на НР България“ в категорията „застрашен вид“. Балканската дива коза е подвид Rupicapra rupicapra balcanica Bolkay, 1925, който понастоящем се среща в само няколко изолирани находища в планините на Балканите. В резултат на недостатъчен контрол и засилено бракониерство силно намаляване на популациите е отбелязано в останалите находища.

Сухоземни костенурки

На територията на България са естествено разпространени два вида сухоземни костенурки – Шипобедрена (Testudo graeca) и Шипоопашата (Testudo hermanni). В българското законодателство, те попадат под протекцията на Закона за биологичното разнообразие и Наказателния кодекс на Р България. Двата вида са световно застрашени видове влечуги, включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN-2002). Костенурките са включени в приложенията на Бернската конвенция, Вашингтонска конвенция (CITES) и Директива 92/43 на ЕИО за запазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.

Водолюбивите птици в Софийско

От 1989 година изследователски екип от над 30 човека, възпитаници на Школата по орнитология и природозащита при Българската Орнитологическа Централа, а част от тях и настоящи членове на СДП Балкани, проучват динамиката на числеността и видовия състав на орнитофауната на водоемите край реките Искър, Блато, Лесновска и техните притоци. От 1994 година всеки месец (без лятото) в рамките на един ден се отчитат едновременно всички по-значими водоеми около град София – язовирите Искър, Мрамор, Безден, Кремиковския утайник, кариерата и рибарниците при селата Челопечене и Петърч, блатата при Драгоман, Алдомировци, Мусачево и Равно поле, които съхраняват най-голямата част от водолюбивите птици.

Пернатонога кукумявка

В България пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) е защитена от Закона за биологичното разнообразие (2002) и е включена е в националната „Червена книга“ (1985) към категорията „рядък вид“. Видът попада под защитата и на международното законодателство – включен е в Приложение 2 на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция) и в Приложение 2 на Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES); и двете посочени конвенции са ратифицирани от България в началото на 90-те години.

Чаплови колонии

През пролетта и лятото на 2006 г. беше осъществено цялостно преброяване на всички известни колонии на чапли и корморани на територията на България с подкрепата на СДП Балкани и WWF – Дунавско – карпатска програма. В изследването бяха включени 24 български колонии и 3 разположени на румънски острови по река Дунав. Това е първото в България цялостно изследване на всички колониално гнездящи чапли, корморани, ибиси и лопатарки в рамките на един гнездови сезон.

Корморани

Малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus) е защитен от европейско и българско законодателство вид. Унищожаването на природните му местообитания и прякото му преследване довеждат през 20ти век до изчезването му от редица изконни за него места. Видът е изключително уязвим не само през гнездовия период, но и през зимата. Тогава хиляди птици нощуват на едно и също място – „корморанска нощувка”, обикновено сред тръстики или на изолиран остров. Тази поведенческа особеност, предпазва малките корморани от естествените им врагове, но не и от човека. СДП-БАЛКАНИ, спонсорирано от Rufford Small Grants, стартира проект през 2005-2006 година за повишаване на обществената информираност и охрана чрез доброволци на най-многочислената нощувка в България.