Този портал има за цел да представи влажните зони в България, тяхното значение, тяхната тежка участ през последните 80 години и усилията, които се полагат за опазването и възстановяването им.
Причината да направим портала е, че ако сред широката общественост в България съществува някакво отношение към влажните зони, то е по-скоро отрицателно. Ще се опитаме да променим това отношение.
Да не ослепява земята ни!
Родината ни има очи, хубави и влажни, в които се е вселила уплахата. Те са с рунтави мигли от суровите метлици на тръстиката. Белината им е от снежния цвят на водната лилия. Покрай тъмните им зеници трептят и играят лъскавите маслинени крилца на водните кончета. Тези очи са сапфирени или топазени, но и едните и другите са ласкателно мили. Сините очи са езерата. По техните брегове почти няма водолюбива растителност или тя ги обсажда само като пръстен. Затова в огледалата им се отразяват и плуващите горе облаци, и полетът на птиците небесни. А зеленооките са блатата. Там тръст, папур и шавар са се разстлали на големи зелени петна. Езерата и блатата са твърде стари природни убежища и не трябва да допускаме природата ни да обеднее на тези “живи музеи”. Техните обитатели са приспособени само за тук и не могат да се променят. Трябва ли да ги осъдим на смърт, като ги лишим от последните им убежища? Да изгоним уплахата и тревогата от кристалните водни очи на България! Нека тя не ослепява!
Николай Боев