Рамсарска конвенция (Конвенция за влажните зони с международно значение и по специално като местообитание на водолюбиви птици) Рамсарската конвенция е единственото международно споразумение, което засяга опазването на тези изключително ценни екосистеми – влажните зони.
Рамсарската конвенция е подписана на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар. Понастоящем конвенцията е ратифицирана от 158 страни, включително и от България. Чрез нея се опазват 1721 зони, с площ около 160 милиона хектара (1 600 000 км2). В България има 10 Рамсарски места с обща площ 20 306 хектара. В края на 2002 г. страната удвои броя на своите места и разшири границите на три от предишните.
Конвенцията за влажните зони цели опазването, разумното ползване на влажните зони и прекратяване посегателство върху тях и тяхната флора и фауна, по специално на водолюбивите птици. Тя отчита фундаменталните екологически функции на влажните зони като регулатори на водни режими, важни местообитания и като ресурси с голяма икономическа, културна, научна и рекреационна стойност.
Обявяването за Рамсарско място не налага специални ограничения при експлоатирането на влажните зони, напротив подкрепя риболова и използването на всякакви други ресурси – тръстика, кал, дивеч, сол и т.н., но в разумни граници, осигурявайки дългосрочното и устойчивото им ползване в бъдеще.
Рамсарски места в България
- Комплекс Беленски острови – в списъка от 2002 г., с площ 6 898 ха
- Остров Ибиша – в списъка от 2002 г., с площ 372 ха
- Езеро Сребърна – в списъка от 1975 г., с площ 1 357 ха
- Дуранкулашко езеро – в списъка от 1984 г., с площ 350 ха
- Шабленско езеро – в списъка от 1996 г., с площ 404 ха
- Комплекс Поморие – в списъка от 2002 г., с площ 814 ха
- Атанасовско езеро – в списъка от 1984 г., с площ 1 404 ха
- Езеро Вая – в списъка от 2002 г., с площ 2899,9 ха
- Пода – в списъка от 2002 г., с площ 307 ха
- Комплекс Ропотамо – в списъка от 1975 г., с площ 5 500 ха
