За последния век влажните зони в България са намалели значително. Голяма част са пресушени или превърнати в рибарници и язовири. В началото на 20 век влажните зони са заемали около 2 000 км2 или 2% от територията на страната ни, като за последния век са намалели 20 пъти. Най-сериозно са пострадали блатата и мочурите около река Дунав, Тракия и Софийското поле. Нарушено е и естественото течение на всички наши големи реки. Причините за унищожителната човешка намеса е убеждението споделяно и до днес от някои хора, че териториите заети от естествените влажни зони не носят пряка икономическа изгода. Те са били възприемани като зловонни места, развъдници на комари.
По р. Дунав крайречни блата и имало навсякъде в заливните низини с остатъци от стари завои. По-големи от тях са били Голямото блато – 19км2 (Тутраканско); Свищовската Балта – 17км2 и Беленското блато – 10 кв. км. (Свищовско-Беленската низина); Краище – 13 и Видра – 9, 2 кв. км (Карабоазката низина). По черноморското крайбрежие най-големите влажни зони са били край Бургас (Вая – 28 км2, Мандра – 17км2 и Атанасовско езеро – 16 км2) и Варна (Варненско и Белославско езеро). От вътрешните блата най-големи са били Стралджанското – ?? км2 и Баташкото – 27 км2
До наши дни е останала една нищожна част от това богатство. Повечето от влажните зони са пресушени с цел използването им за обработваеми земи (повечето крайдунавски, Стралджанското и Драгоманското блато), някои са превърнати в язовири, като Баташкото блато и Мандра, а други в рибарници – Орсойско блато, Голямото блато. Други макар и запазени са значитено повлияни от човешката дейност (например прокопаване на плавателен канал на Варненското езеро) и с нарушен воден режим. От над 20 крайдунавски блата днес са запазени само 3 – Гарван, Кайкуша и Сребърна. Черноморските блата са запазени в по голяма степен, като много от тях са защитени територии. Почти всички от вътрешните блата са били унищожени но след 90-те години някои от тях се възстановяват като Драгоманското блато.
С унищожаването на влажните зони са изчезнали и мого растителни и животински видове от страната ни (сив жерав, розов пеликан) значително са намалели колониите от чапли и корморани, популациите на много земноводни и безгръбначни.
