Случай на нападнат от мечка турист в Стара планина от миналата седмица стана повод да припомним как можем да избегнем подобни опасни срещи в гората и как да се държим, ако все пак се изправим лице в лице с голямото кафяво животно. С точно определени поведенчески действия можем да се разминем само с подушване и да не стигаме до нападение и агресия с трагичен финал.
За инцидента в Средна Стара планина
Всъщност агресия от страна на мечката не е имало и в конкретния случай на „нападение“ в Стара планина. По-коректно е да се каже, че туристът и дивото животно са били „в опасна близост“, както уточнява и Костадин Вълчев от сдружение за дивата природа „Балкани“ пред „Дневник“. Вълчев от години работи по проекти, свързани с намаляване на щетите от мечки и предотвратяване на инциденти с тях. Бил е и свидетел на злополуката в смолянското село Кутела, когато мечка напада и убива 65-годишнен мъж.
Туристът, пожелал анонимност, е минавал сам, безшумно, през немаркирана пътека в средната част на Балкана в близост до хижа „Триглав“. Изведнъж той се озовал много близо до мечка, като с това нарушил т.нар. критична дистанция (безопасното разстояние за мечките е 20 м). Също изненадана, тя от своя страна се изправила на задните си крака. Човекът разчел жеста й като начало на нападение и решил за най-сигурно да се престори на мъртъв – легнал на земята по корем и бързо скрил тила си.
Резките му движения провокирали интереса на мечката. Дивото животно се приближило до него, няколко пъти го бутнало и натиснало с лапата си, опитвайки се да го обърне. В момента, в който решила да си тръгне, изплашеният до смърт мъж веднага скочил и хукнал да бяга към близката хижа.
Инцидентът с мечката е станал в близост до хижа „Триглав“ в средната част на Централен БалканЧовекът има наранявания по главата – една рана 5 см и няколко шева, както и рани от удари с камък по окото и носа. Раните са повърхностни и сравнително леки за нападение от мечка. В крайна сметка той се е наранил по-сериозно, когато е тичал за спасение, обяснява Вълчев.Експертът от СДП „Балкани“ е категоричен, че случката отпреди седмица не може да се сравнява с трагичния инцидент от преди две години, защото този път няма агресия от страна на горския обитател. „С удар на лапата си мечката може да счупи гръбнака на бик, който е доста по-здрав от човешкия. Тя може и да прехапе главата на човек. А този мъж се е разминал само рани от одрасквания. Мечката е искала да го обърне, тъй като той е бил легнал по корем. “
Шест стъпки, които ни отдалечават от трагичния сблъсък с мечка
1. Добре е да спазваме маркировката на маршрутите и да вървим предимно по пътеките, защото мечките също се опитват да ни избягват и обичайно не приближават оживените планински маршрути.
В случай че все пак загубим пътеката и се налага да се движим в диви части на планината, трябва да вдигаме шум, за да предупредим за присъствието си. Ефект има говорът, пеенето, пляскането с ръце, покашлянето. Може да носите и звънче за случая. Когато ни чуе, мечката по-скоро би избягала или изръмжала, за да ни даде знак да не доближаваме повече мястото й.
2. Противно на широко разпространения мит не трябва да се правим на мъртви, като лягаме на земята по корем и си пазим тила. Дори и в случай че мечката се изправи на задните си крака – това по-скоро е форма на комуникация от страна на животното, така то демонстрира сила.
Изправената мечка е изключително малко вероятно да нападне, освен ако не я провокираме с поведението си. Това се потвърждава от дългогодишни служители на ловни стопанства.
След този жест мечката най-вероятно ще се отетгли, ако човек успее да запази самообладание, не побегне и не легне на земята. Лягането по корем е много крайна мярка и се прави единствено, ако мечката вече ни е нападнала или се движи устремено към нас (на не повече от 1-2 метра).
3. Ако вече сме нарушили критичната близост с мечка, трябва да правим само бавни движения и да говорим монотонно и тихо. Силният шум като изстрел или вик може да провокира нападение от доминиращи мъжки видове, за да защитят територията си.
4. При среща с мечка я следим с поглед – гледаме я в очите. Изчакваме, докато животното се оттегли, или много бавно се измъкваме назад, като не изпускаме поглед от нея и внимаваме да не се спънем, защото падането на земята най-вероятно ще провокира атака.
5. Добре е да носим и спрей за самозащита, който евентуално да впръскаме в лицето на животното. Алкохол или спирт също имат ефект.
6. Не трябва да държим храна в палатките, в които спим, в райони на мечи местообитания. Не е добре и да изхвърляме храна, особено около пътеки, заслони и хижи.
За природата на мечките
Мечки, по-точно кафявите мечки в България, могат да се срещнат в планините Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша. Обичайните места, които обитават, са богати на горски плодове – малини, къпини, боровинки, орехи, лешници – с които те обичайно се хранят. Мечките са всеядни животни. Веднъж опитали месо, те лесно се пристрастяват към него. Това ги кара впоследствие да нападат диви и домашни животни. Ловната им тактика е дебнене.
Кафявите диви животни у нас в повечето случаи нападат хора само когато са провокирани. Заради гъсто населените райони на Южна Европа те са свикнали с човешкото присъствие и не са толкова агресивни, колкото са например тези в Сибир или Аляска.
Въпреки килограмите си мечките са бързи животни. Когато преследват жертвата си, те могат да развият скорост от средно 40 км/ч. В повечето случаи обаче дивите животни избягват срещи с хора и не обитават оживените места около пътеките или хижите.
За възможните и често разигравани сценарии
Подобни инциденти и срещи с мечки се използват от ловците. Това е добър повод, който им позволява да си изкарат разрешително за отстрел на мечки под претекст, че в определен район има стръвница. После обикновено се убива най-голямата мечка, защото няма начин да се докаже коя точно е нападнала, дали наистина става дума за стръвница или е случай на самоотбрана.
Често се случва и платежеспособни хора срещу определена сума и вече издействано разрешително да отидат предварително на някое „чакало“, където се захранват мечките, и да ги отстрелват от близка дистанция, разказва Андрей Ралев от СДП „Балкани“.