на Коалиция „За да остане природа в България“ до медиите,
изготвено от Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ
През последните дни в медийното пространство беше широко дискутирана причината за големия брой умрели китоподобни бозайници от вида муткур (морска свиня – Phocoena phocoenа relicta, застрашен вид от международната Червена книга), изхвърлени по Българското Черноморие. Като основно твърдение беше посочена смъртността в резултат на риболовни дейности. Ние заявяваме, че на този етап няма научни доказателства, за да се направи категорично заключение за причините за високата смъртност сред делфините, наблюдавана през последните 2-3 седмици.
Случващото се е необичайно явление. Над 108 са регистрираните изхвърлени на брега китоподобни бозайници. Не са направени аутопсии на откритите трупове, нито са взети проби за лабораторни изследвания на животните. Единствената налична информация се състои в направени снимки, свалени координати на местата, на които са изхвърлени, и данни за размерите и пола на животните.
Причините за повишената смъртност могат да бъдат различни и е възможно те да се дължат и на комбинация от няколко фактора – военни учения и използването на военна техника с мощни взривни и звукови вълни, болестотворни организми, които причиняват епидемия, проучвания за добив на нефтени продукти, както и риболовни дейности.
За да могат да се правят сериозни заключения относно смъртта на делфините е необходима патологична ветеринарна експертиза на умрелите животни, включваща обстойна аутопсия и изследване на тъканни проби от труповете. Докато не се направят задълбочени изследвания, които да докажат или отхвърлят всяка една от хипотезите, то те си остават само предположения и нищо повече.
Извънредно големият брой умрели китоподобни е сигнал, че държавата спешно следва да предприеме мерки, за да установи причините и на основата на събраната информация да се планират мерки за решаване на проблема. Намесата на експерти и поставянето на реална оценка в тази ситуация са наложителни и, ако е необходимо – следва да се привлекат чуждестранни експерти.
Независимо от причините за смъртността на муткурите, изразяваме категоричната си позиция, че подкрепяме риболова в Черно море като поминък, но сме против всякакви нелегални форми на риболов. Имаме готовност да обсъдим мерки за разумно ползване на рибните ресурси и за намаляване конфликта между хората и китоподобните.
Към този момент отговорните държавни институции не са потърсили официалното ни становище, както и не сме канени да присъстваме на срещи, в които можем да се изкажем. Всякакво позоваване на наши мнения и действия до този момент са неверни. Ние имаме желание да участваме в дискусии по темата с всички заинтересовани страни и да спомогнем за разрешаването на проблема.
Обръщаме внимание, че сдружение „Да запазим Корал”, член на коалицията ни, инициира разследване на доброволна основа, стартирало през лятото на 2015 г. и продължаващо до днес. За целите на изследването сдружението получи разрешително от Министерство на околната среда и водите и предаде в срок доклада си. Изследването се базира на иновативен интердисциплинарен подход, който включва в себе си прогресивни ГИС – технологии и модeлите: MOTHY / разработка на френската национална метеорологична служба (METEO FRANCE), АЛАДИН, който се използва от българската национална метеорологична служба, на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), както и американския океански модел HYbrid Coordinate Ocean Model or HYCOM. За целите на изследването и постигнатия анализ сдружението привлече международна помощ в лицето на S.E.O.P.M.M OCEANIC-Club, румънска лаборатория с дългододишен експертен опит. В екипа се включиха и български учени от БАН.
Анализът и резултатите са постигнати на база нанесени в ГИС – среда 28 представителни случая с по 9 варианта, чрез които се достига до 252 вероятни траектории, изчислени от модела, на мъртвите делфинчета след смъртта им. Всички тези траектории – time-aware, съставят над 50 000 точки с координати – за всеки отделен случай, по 9 варианта, през 3 часа, за 25 денонощия назад във времето или по-малко, в зависимост от установения момент на смъртта от учените от румънската лаборатория.
Данните за умрелите делфинчета са събирани на специално създаден публичен портал http://dolphins.koralbeach.com., а използваният софтуер е ArcGIS for Desktop на ESRI – Tracking Analyst.
Анализът води колегите до конкретен предполагаем инцидент с ясни координати, в района на 40 км североизточно от остров Змийски – известен район, богат на видове риба, с отлични условия за целогодишен риболов. Специално през летния сезон, който е нетрадиционен за улов на калкан, за мястото има данни за най-големи уловени екземпляри. На картата за разпространение на калкана в Черно море – това място е отбелязано като едно от местата с най-голяма концентрация. Дата на инцидента, изведена то методиката е 25-26 юли 2015 и 1 август 2015г.
Подходът и постигнатият анализ са причина сдружение „Да запазим Корал” да третира резултата от изследването си като меродавен и обоснован. „Да запазим Корал” не се включват в общата хипотеза за смъртността на делфините през последните две години, дискутирана в коалицията и позицията им се оценява като коректна. Колегите ни извеждат на преден план като причина за високата смъртност на делфинчетата – незаконния дънен риболов на калкан, познат в международен план като Illegal, unreported and unregulated (IUU) и фокус на отдавнашното внимание на Интерпол.
Учени и експерти участвали в изследването:
Васко Гълъбов е асистент в метеорологията в Българска академия на науките – Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ-БАН). Неговата изследователска област е морската метеорология, морски числено моделиране, климатология и атмосферно моделиране. (Vasko.galabov@meteo.bg)
Разван Попеску-Mirceni е доктор по биология и е съосновател и генерален мениджър на Общество за океанографски изследвания и опазване на морската среда Oceanic-клуб от Румъния. Неговият основен интерес е изследвания върху биоразнообразието, особено на китоподобните и е с над 20 години полеви изследователски опит. (Razvan@oceanic.ro)
Атанас Русев е инженер, изследовател и GIS – експерт. Изследоветел с 25 годишен опит в пещерното дело и член на Club Extreme. Неговият основен интерес е в методики за пещерно картографиране, мобилни и сървърни ГИС – приложения. (Toltec@clubextreme.org)
Публикации свързани с изследването може да намерите тук:
http://www.gim-international.com/content/article/gis-investigation-of-mass-dolphin-death
Както и на страница 85 от просидингите на Шестата международна конференция по картография и ГИС, проведена в Албена 13-17 юни 2016 г.
https://drive.google.com/file/d/0B0iHyURqv8Ncb3RVTFdJMHZEVDQ/view?pref=2&pli=1
Емоционалната история на цялото разследване може да намерите тук, разказана в 5 части:
http://www.koralbeach.com/node/403
В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org