Носталгично – преди година изпратихме Медо и Буя в Италия

Измина една цяла година откакто Медо и Буя не са при нас… Липсват ни! Липсват и на децата, които посещават нашия Образователния център за едри хищници в село Влахи! Но знаем, че решението ни да ги преместим в нов, още по-добър за тях дом, беше правилно!

Каква е историята на Медо и Буя?

Мечокът Медо

Медо е роден през 2003 г. в един от българските зоопаркове. Още съвсем малък е даден на треньор от цирка, за да се обучава за цирков мечок. Но съдбата има други планове за невръстното мече. Треньорът му среща трудности с отглеждането на малкия си „ученик“ и търси за него нов дом.

По същото време нашият съвместен екип от СДП БАЛКАНИ и БДОБР СЕМПЕРВИВА изграждаше Образователния център за едрите хищници с богата, атрактивно поднесена информация за дивите животни. Научавайки за „бездомното“ мече, с ентусиазъм взехме решението да станем негови осиновители. Благодарение на подкрепата на холандската фондация Bears in Mind (към онзи момент все още с името Alertis) и холандската организация за защита на животните Dieren Bescherming му заградихме просторно място в покрайнините на село Влахи.

Медо във Влахи.

Като мечка, отраснала в плен, в близост до хората, Медо не можеше да бъде върнат в природата. През 2006 г. той стана част от Образователния център като посланик за опазването на дивите си събратя. Беше свикнал с присъствието на хора и удостояваше с вниманието си всички посетители 😊.

Няколко години по-късно Медо се сдоби с компания –

Mечката Буя

Историята на Буя е по-различна. Родена през 2004 г. в дивата природа на Родопите, едва няколко месечна тя осиротява, тъй като майка ѝ е убита от бракониери. Малкото сираче е настанено в станция „Кормисош“, (създадена по времето на социализма с цел развъждане на мечки), тъй като на тази крехка възраст не би оцеляло само в природата. 

Буя в бетонната си клетка в Кормисош.

Няколко години по-късно ние от СДП БАЛКАНИ, съвместно сBears in Mind, подехме инициативата за спасяването на 20-тината мечки, отглеждани поотделно в бетонни клетки в „Кормисош“. С подкрепата на холандските ни партньори тези мечки бяха настанени в спасителни центрове в различни европейски страни, в условия максимално близки до естествените за вида. Буя обаче остана в България и през 2014 г. стана член на семейството на нашия Образователен център. Отново със съдействието на Bears in Mind, заградихме за нея допълнително обширно пространство, непосредствено до това на Медо.

Някои от мечките в Кормисош, които заедно с Bears in Mind успяхме да преместим в по-добри условия.
Преместването на Буя от Кормисош

Малкият екип на Образователния център, се грижеше за мечките с много любов, а те от своя страна радваха посетителите, дошли да видят мечки отблизо и да научат повече за тях.

Буя поздравява посетителите във Влахи

Докато Медо и Буя живяха с нас, полагахме усилия те да се чувстват максимално добре. Отглеждането на мечки, обаче никак не е лесна работа, особено за малък екип като нашия. През последните години  предизвикателствата, свързани с осигуряването на нуждите им, нарастнаха. Налагаше се да помислим за промяна. В крайна сметка, с голяма доза тъга, взехме трудното решение да се разделим с тях. В този труден за нас момент, отново получихме подкрепата на нашите партньори и приятели от Bears in Mind. С тяхното съдействие намерихме за Медо и Буя още по-добро „мечешко“ място в посетителския център „Osservatorio eco-faunistico Alpino”, край алпийското градче Априка (Aprica), в Северна Италия.

И така… точно преди една година нашите любимци окончателно напуснаха Влахи и отпътуваха към новия си дом. Там, в прохладния климат на Алпите, те обитават прекрасно, обширно място с гора и голям басейн.

Щастливи сме, че Медо и Буя бяха част от Образователния център, че им осигурихме дълги години добър и спокоен живот. Те радваха всеки посетил и завладяваха сърцата на хората, оставяйки у тях убеждението, че тези прекрасни създания – мечките, трябва да бъдат опазвани!

Медо и Буя и днес продължават мисията си!