---

Предложение за обявяване на Защитена местност „Драгоманско блато“

През 2005 г. СДП БАЛКАНИ подготви предложение за обявяване на Защитена местност „Драгоманско блато“. Предложението получи подкрепа от Община Драгоман и през 2008 г. комисия в РИОСВ София одобри документацията. От тогава досега Министерство на околната среда и водите не е завършило процедурата по обявяване на защитената територия. По-надолу може да се запознаете с документацията:

Керменски възвишения (автомагистрала Тракия)

Анекси към жалбата за нанесени екологични щети на защитена зона за местообитанията Керменски възвишения заради строежа на автомагистрала Тракия, финансиране от оперативна програма „Транспорт“:

Annexes to the complaint on environmental damage caused to the Kermenski vazvishenia SCI by the construction of the Trakia motorway financed by the operative programme Transport:

• Annexes complaint Kermenski vuzvishenia&Trakia motorway.part11
• Annexes complaint Kermenski vuzvishenia&Trakia motorway.part10
• Annexes complaint Kermenski vuzvishenia&Trakia motorway.part09
• Annexes complaint Kermenski vuzvishenia&Trakia motorway.part08
• Annexes complaint Kermenski vuzvishenia&Trakia motorway.part07
• Annexes complaint Kermenski vuzvishenia&Trakia motorway.part06
• Annexes complaint Kermenski vuzvishenia&Trakia motorway.part05
• Annexes complaint Kermenski vuzvishenia&Trakia motorway.part04
• Annexes complaint Kermenski vuzvishenia&Trakia motorway.part03
• Annexes complaint Kermenski vuzvishenia&Trakia motorway.part02
• Annexes complaint Kermenski vuzvishenia&Trakia motorway.part01

---

Конференция TEWN – Транс европейска мрежа за дивата природа – 23.11.2009

---

---

Обща информация

Научни статии

Abstract: Hybridisation between wolves and dogs is increasingly reported in Europe. Nonetheless, no systematic surveyhas ever been attempted at the continental scale. We made the first assessment of wolf-dog hybridisation (WDH) occurrence in Europe and analysed how the phenomenon is addressed by international legislation and managed at the country level. We found that WDH is reported in all nine extant European wolf populations, and in 21 out of 28 countries for which we received information. The two main international legal instruments (i.e., the Habitats Directive and the Bern Convention) do not explicitly mention the threat posed by hybridisation but do provide guidance promoting control of free-ranging wolf-dog hybrids. However, we recorded poor compliance with such recommendations in most European countries, and a lack of coordination in addressing WDH among countries sharing the same wolf population. Alarmingly, we revealed a lack of well-designed and implemented country-wide genetic surveys to detect and monitor hybridisation, both relevant pre-requisites to effectively implement WDH management. By recommending criteria for an operative definition of „hybrid”, we also suggest improvements to enhance WDH-related policy at the EU scale.

Социологическо проучване – Отношението на местното население към едрите хищници 2012 г. (пълен доклад е наличен тук)

Документи

Брошури

---

---

Abstract: Sombre Tit (Poecile lugubris) is one of the least studied passerine bird species in Europe, and the least known among Paridae species on the continent. The aim of the study is to identify its habitat preferences in a karst environment. The study took place in 2016–2017 within the “Rayanovtsi” Special Protection Area in Western Bulgaria – a limestone terrain with a mosaic of open areas, shrubs and scattered woodland, featured by sinkholes, rocks and caves. Territory and control plots were identified by means of point counts and territory mapping. To quantitatively describe the habitat structure and the fine-scale landcover, 17 habitat variables were measured at both territory and control plots (the latter located at unoccupied sites), within a radius (180 m) approximating the territory size of the species. We used generalized additive models (GAMs) to identify the main predictors of species occurrence. Six habitat variables drove Sombre Tit occurrence according to the model: tree cover (quadratic effect), shrub cover (positive/quadratic effects), number of
trees along the woodland edge and elevation (negative effects), solar radiation and woodland edge length (positive effects); tree and shrub cover were the most important predictors of species occurrence. Sombre Tits occurred at an average density of 0.36 pairs / 10 ha in the karst-dominated study area. Our results highlight the ecotonal habits of the species,
provide a first quantitative description of its habitat preferences, and may be used to integrate the species’ requirements into management plans of mosaic landscapes in Natura 2000 sites and other protected areas.

---

Растенията на важно място за растенията „Чепън – Драгоман“ с автори: Антоанета Петрова, Борис Асьов, Тодор Каракиев, Марта Димитрова, Росен Василев.

Изданието може да бъде купено на касата на Ботаническа градина – БАН в София.

В книгата са представени 120 вида от растителното многообразие на Важното място за растенията „Чепън-Драгоман”. Сред тях са както редки, защитени видове и ендемити, така и видове без природозащитен статус, но интересни или представителни за мястото. Някои от тях могат да се видят във влажните зони в района – блата и ливади, други – по сухите склонове на Чепън планина и
пасищата по околните варовикови хълмове.

Книгата е издадена в партньорство между Ботаническа градина – БАН, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и Българска фондация „Биоразнообразие”, в рамките на проектите: „Природни мрежи за местата и хората“, изпълняван от Плантлайф Интернешънъл (Великобритания) с финансовата подкрепа на програма „Европа за гражданите“ на Европейския съюз и „Опазване и устойчиво развитие на карстовия комплекс в района на Драгоманското блато в България”, изпълняван от Еуронатур
(Германия), финансиран от Германската федерална фондация по
околна среда DBU.

---

Този раздел съдържа материали изготвени по проект „Костенурки, птици и растения в западна България“, финансиран в рамките на Програма BG03 „Биологично разнообразие и екосистеми“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Проектът цели да обучи доброволци за разпознаване и събиране на теренни данни за сухоземни костенурки, птици и растения  на Драгоманското и Алдомировското блато, Витоша, Беледие хан, Кресна и др.

Сухоземни костенурки

Птици

Презентация за разпознаване на птици за начинаещи

Растения

Видео – попълване на формуляр за доброволчески мониторинг на растения

---

Помагалото за определяне на най-често срещаните безгръбначни животни в Драгоманското блато е изготвено в рамките на проект „Изследвай Драгоманското блато“, подкрепено от VIVACOM Fund. Целта му е малки и големи да могат да определят безгръбначните животни, които могат да се наблюдават сравнително лесно в Драгомнското блато. Автори на изданието са Цветелина Ишева и Никола Дойкин.