EuroNatur и Bankwatch: Липса на инвестиции за опазване на биоразнообразието в плановете за възстановяване на България и още 9 страни

На 26.05.2021 г. СДП БАЛКАНИ изпрати отворено писмо до президента Румен Радев, служебния министър-председател Стефан Янев, служебния заместник министър-председател Атанас Пеканов, Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните, Представителството на Европейската комисия и Европейския парламент в България и медиите отворено писмо. Темата е почти пълната липса на инвестиции и мерки за опазване на биоразнообразие в Националните планове за възстановяване и устойчивост на България и още 9 страни от Югоизточна Европа според доклад на EuroNatur и мрежата на Bankwatch за Централна и Източна Европа.


Националния план за възстановяване и устойчивост на България показва слаба амбиция в областта на опазването на биоразнообразието с предвидени едва 0.27% средства от целия бюджет. Това е основният извод в доклад с обобщени оценки на последните версии на националните планове за възстановяване и устойчивост на 10 страни от Централна и Източна Европа, сред които е и България. Анализът „Да съградим биоразнообразието отново“ е изготвен в сътрудничество между EuroNatur и мрежата на Bankwatch за Централна и Източна Европа, а оценката за България е направена от експерти на СДП БАЛКАНИ. За момента докладът е достъпен само на английски език.

Авторите призовават за включването на повече средства за опазване на биоразнообразието, спазване на принципа за ненасяне на значими вреди, прозрачност и гражданско участие в изготвянето на плановете в страните от Централна и Източна Европа.

Макар че държавите членки на ЕС са поели ангажимент 37% от средствата да бъдат изхарчени за климатични инвестиции и реформи, пренебрежимо малка част от тях са предвидени за опазване на биоразнообразието. В същото време авторите на доклада припомнят, че 1 млрд. евро инвестиции в управлението на НАТУРА 2000 мрежата води до създаването на 30 000 работни места, в добавка към безценните ползи за хората от опазената природа.

Анализът за българския план посочва още само частични действия за адресиране на отворените от Европейската комисия наказателни процедури срещу България, свързани с управлението на НАТУРА 2000 мрежата. В допълнение авторите на оценката сигнализират, че проектът за обновяване на напоителните системи в страната с бюджет от над 800 млн. лева, може да има негативно въздействие върху биоразнообразието, което напълно противоречи на принципа за ненанасяне на значими вреди (DNSH – Do no significant harm) и подлежи на задължителна оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост с Натура 2000. Проектът не отговаря на националната стратегия в областта на управление на хидромелиорациите до 2030, която предвижда редица реформи, сред които и закриване на бенефициента – „Напоителни системи“ ЕАД.  Инвестицията в нереформираната държавна компания е далеч от всякаква устойчивост.

Докладът препоръчва включване на мерки, осигуряващи средства за поетите от българската държава ангажименти по опазване и възстановяване на природата, които не са предвидени в други оперативни програми за новия финансов период. Списък с конкретни предложения за подобни мерки са внасяни многократно от неправителствения сектор – становище на Коалиция За Зелен рестарт, становище на WWF относно биоразнообразието в НПВУ , становище на WWF относно земеделието и околната среда.

сн. Зелена акция / Friends of the Earth Croatia

Какво показват сравненията?

Естония, Латвия, Полша и Словения не планират никакви средства за инвестиции в биоразнообразие. Словакия е предвидила 159 милиона евро за проекти свързани с темата (2,58% от стойността на целия план), а Хърватска, Унгария и България отделят под 1% от бюджета на плана по темата.

Ако тези страни членки не направят повече за опазване на природата, това може да попречи на постигане на амбициозните задачи, които стоят пред Стратегията на ЕС за биоразнообразието 2030, която е важен стълб на Зелената сделка.

Не на последно място анализът на плановете на България, Естония, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватска, Чехия показва, че при прозрачност и включване на гражданския сектор в процеса, качеството на националните планове по отношение опазването на биоразнообразието се повишава.

Призивът на EuroNatur, CEE Bankwatch е отговорните институции да вземат под внимание препоръките на представители на неправителствения сектор, експерти и учени.