Пожарът през нощта на 22 януари 2020 г. унищожи около 80% от растителността в Драгоманското блато. Предпоставките огънят да засегне толкова значителна територия бяха вятърът и малкото количество вода в блатото. Водните нива са може би най-ниските от възстановяването на блатото през 1990-те години досега.

Има ли „добри“ новини?

• При среднозимното доброволческо преброяване в началото на януари в блатото няма регистрирани водолюбиви птици, най-вероятно заради липсата на вода. Все пак птиците, които в момента са били в блатото, са успели да отлетят и така да избягат от огъня.
• Пожарът се случи извън сезона на гнездене и размножаване. Едно подобно бедствие през пролетта щеше да унищожи гнездата и малките на водолюбивите птици.
• Огънят не застраши сгради и постройки, не премина по склоновете на Чепън планина и не засегна дървесна и храстовидна растителност там.
• Оцелели острови с тръстики, камъш и папур има около единични заледени разливи, както и в източния край на блатото.

Дотук с „положителните“ новини.

• Земноводни, влечуги, безгръбначни животни, най-вероятно и дребни бозайници със сигурност са загинали, хванати в капана на огнената стихия.
• Пепелта ще доведе до еутрофикация, тоест замърсяване на водата в блатото и може да изчезнат рибите в блатото.
• Не е ясно дали ще има достатъчно тръстика, за да загнездят отново чаплите в блатото.
• На този етап не може да се каже каква е ситуацията с видове птици като мустакатия синигер (Panurus biarmicus), които живеят целогодишно сред тръстиките на Драгоманското блато.
• Унищожена или силно засегната е цялата посетителска инфраструктура, която СДП БАЛКАНИ поддържа от 2005 г. – с доброволци и дарения, за да направи блатото по-достъпно, познато и любимо място на малки и големи природолюбители. Хиляди ученици от София и района са посещавали блатото през годините и са се запознавали със значението на влажните зони за биоразнообразието чрез разходка до водните лилии.
• Алдомировското блато, което се намира на 3 км от Драгоманското,  пресъхна през 2019 поради ниските валежи и изпомпване на вода за строежа на автомагистрала „Европа“.
• В последните дни горят тръстиките и в други влажни зони – напр. Орловото блато, част от Дуранкулашкото езеро. Досега палежът на влажни зони остава ненаказан.

Какво е бъдещето пред Драгоманското блато?

Пожари в блатото е имало и преди, а най-вероятно ще има и в бъдеще. Блатната растителност – тръстики, папури и камъш, се възстановяват. Още юни месец очакваме новата тръстика да прокара и блатото отново да зеленее.

Проблемът е, че пожарът съвпада с рекордно сухата зима. А липсата на вода и на растителност означава, че тази година множеството видове птици, които мигрират по пътя Via Aristotelis няма да имат място за почивка и храна. А за гнездене и създаване на поколение при липса на вода не може да става и дума.

Затова най-важното сега е в следващите два месеца да завалят дъждове и да се увеличи количеството на вода в блатото. Наличието на повече вода в комбинация със запазените тук-там островчета растителност и израстването на новата тръстика означава, че част от мигриращите птици ще имат възможност да загнездят в района.

Възстановяването на живота в блатото зависи най-вече от атмосферните условия и СДП БАЛКАНИ ще следи внимателно нивото на водата и завръщането на животните.

Но само на природата и на валежите ли можем да разчитаме?

Отговорът: не. От години съществува проблем с отпадъчните води от град Драгоман. В момента те се изливат директно в блатото без пречистване. Влажната зона има известен капацитет за пречистване на отпадъчните води, но това е с цената на повишена еутрофикация. Тоест растителността в блатото се увеличава, водата се замърсява, кислородът намалява.

В този така критичен момент за Драгоманското блато пречиствателна станция на отпадъчните води на града би означавала в блатото да се влива чиста вода. Настояваме най-сетне да се реши проблема с отпадъчните води на град Драгоман и да се построи пречиствателно съоръжение, което ще осигури по-качествена околна среда за хора, животни и растения.

Цялостно наблюдение на биоразнообразието в района

Трудно е в момента да се обобщят всички последствия за флората и фауната в района , нужни са наблюдения и изследвания. Със сигурност пожарът за някои видове ще доведе до по-благоприятни условия, за други – точно обратното.

От СДП БАЛКАНИ с помощта на доброволци и съмишленици ще следим какво се случва с птиците в района, с възстановената в България популация на насекомоядното растение мехурчеста алдрованда (Aldrovanda vesiculosa), с безгръбначните, земноводните и влечугите.

Възстановяване на посетителската инфраструктура

От СДП БАЛКАНИ ще направим всичко възможно да възстановим дървената пътека в блатото. За целта започнахме дарителска кампания “Да възстановим щетите от пожара в Драгоманското блато“ в Platformata.bg. Друг начин за дарение е със SMS с текст DMS DRAGOMAN на кратък номер 17 777. Набираме средства и по банков път, чрез E-Pay, PayPal.

Залесявания и зарибявания

В зависимост от атмосферните и климатичните условия, както и оценки в популациите на флората и фауната, възможни възстановителни мерки включват залесявания с дървесни видове  в периферията на блатото, както и зарибяване на блатото при по-високи количества на водата. Може да разчитате на нас, че ще организираме доброволчески акции, ако такива се налагат.

За какво настояваме?

1. Разследване на причините за пожара и установяване на виновниците.
2. Да има наказуемост и по-тежки глоби за престъпления срещу природата.
3. Драгоманското блато да се обяви за защитена местност по Закона за защитените територии. Това би въвело ясни режими какво е позволено и какво не. Документи за това са подадени от СДП БАЛКАНИ и община Драгоман още през 2005 г., но досега липсват действия от страна на Министерството на околната среда и водите в тази насока. В момента Драгоманското блато влиза в обхвата на защитена зона по Натура 2000 „Раяновци“ по Директивата за птиците и е обявено за влажно място от световно значение по Рамсарската конвенция, но реална защита от държавата няма.
4. Обявяване на защитена зона по Натура 2000 „Драгоман“ по Директивата за местообитанията – задължение на българската държава към ЕС, което все още не е изпълнено.
5. Изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадъчните води на град Драгоман, за да се осигури приток на чиста вода в Драгоманското блато.
6. Създаване на протокол за реакция на институциите при пожари във влажни зони и как след осигуряване на безопасност на населението, да се работи за намаляване на щетите върху природата.

Кой стои зад пожара?

По този въпрос СДП БАЛКАНИ няма отговор, но е факт, че блатото гори за втори път за последните 6 месеца. През годините е имало и други пожари. Такива пожари имаше и в съседното Алдомировско блато.

Очакваме отговорните институции да си свършат работата по разкриването на причините за пожара и ние ще следим темата много вниматенлно!