Биоразнообразието по света продължава да намалява. В опит за справяне с кризата ЕС създаде Стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г., която концентрира усилията към възстановяване на състоянието на биоразнообразието в Европа. Това включва разширяване на мрежата от защитени сухоземни и морски зони, възстановяване на увредени екосистеми и тяхното устойчиво управление. За целта в документа се залагат мерки за мобилизиране на финанси за биоразнообразието, защото опазването и възстановяването на местообитания, видове и цели екосистеми изисква средства за събиране на данни, проучване, наблюдение и провеждане на възстановителни дейности.

Стратегията предвижда 20 милиарда евро годишно за разходи за опазване на природата, осигурени чрез частно и публично финансиране на европейско и национално ниво. В същото време през лятото на 2022 г. Институтът за европейска екологична политика и Trinomics изчислиха, че за постигането на заложените в стратегията цели са необходими най-малко 48 милиарда евро годишно.

Липсата на инвестиции в опазване и възстановяване на биоразнообразието е водещ проблем, но доколко страните членки на ЕС успяват да усвоят фондовете, предназначени за опазване на природата, и разходват се ли се средствата ефективно? Ключово за подобряване на ситуацията е изследването на мнението на съответните заинтересовани страни относно проблеми, предизвикателства и ограничения, възпрепятстващи по-нататъшни инвестиции, както и подходи за тяхното преодоляване.

За да разберат по-добре проблема и да идентифицират пречките пред финансирането на биоразнообразието, през втората половина на 2022 г. EuroNatur и мрежата CEE Bankwatch, в сътрудничество със СДП БАЛКАНИ (България), Zelena Akcija/Friends of the Earth Хърватска; Green Liberty (Латвия) и DOPPS/Birdlife Словения проведоха поредица от кръгли маси във всяка от страните партньори. В тях взеха участие различни заинтересовани страни, участващи в областта на финансирането на биоразнообразието от ЕС на национално ниво. Срещите се реализираха в рамките на проект, подкрепен от германското министерство на околната среда чрез програма EURENI.

Докладът „Biodiversity on the brink. What’s holding back financing for nature in the EU?” представя направените изводи и препоръки, а по-надолу може да се запознаете с кратко обобщение на български език.

---

Предизвикателства, възпрепятстващи финансирането на биоразнообразието

В контекста на серия от икономически кризи причинени от пандемията, инфлация и ограничен достъп до суровини, преосмислянето на съществуващите процеси за финансиране за биоразнообразието, е твърде амбициозна, но необходима задача. По-надолу са изброени някои от факторите и ограниченията пред финансирането за опазване и възстановяване на биоразнообразие, които бяха посочени от участниците в кръглите маси.

• Опазването на биоразнообразието и финансите са две теми, по които рядко се работи систематично като единна политика. Това обуславя липса на експерти, които да имат достатъчно знание и опит едновременно и в двете сфери.
• Освен недостатъчното количество на средствата за природозащита има и качествен проблем, свързан с разходването на финанси, които попадат в графа „опазване на биоразнообразие“. Този въпрос засяга най-вече плановете за развитие на селските райони. Макар обосновани като природозащитни, някои земеделски инвестиции биха могли да влияят отрицателно на цели, свързани с биоразнообразието. Например, мярка „Пасторализъм“ (за субсидирана сезонна паша) в рамките на два последователни финансови периода е засегнала крехките алпийски екосистеми в трите национални парка в България. Въпреки това мярката отново е включена в Стратегическия план за развитие на селските райони за периода 2023 – 2027 година.
• Според заинтересованите страни, участвали в кръглите маси, има хронична липса на разбиране в институциите, че отговорността за опазване на биоразнообразието е споделена между различни сектори, а не само от тези, пряко работещи за опазване на околната среда.
• Недостатъчната прозрачност поражда съмнения за качественото разходване на публични финанси. Често остава неясно дали и до каква степен проектите са били успешни в постигане на своите природозащитни цели.
• Условията за финансиране на природозащитни дейности затрудняват заинтересовани страни в сектора. Пречките са свързани с изискванията за предфинансиране или съфинансиране. Например, проектите по програма LIFE са с големи бюджети и висок процент на съфинансиране. За разлика от страни като Латвия и Гърция, в България липсва подкрепа на национално ниво за покриване на съфинансирането на одобрените проекти.
• Неефективен процес и субсидии, увреждащи природата. Резултатите от инициативи за възстановяване на биоразнообразието биват подкопавани от дейности, които го увреждат пряко или чрез субсидии. Например, докато със средства по Оперативна програма „Околна среда“ се възстановяват колонии на лалугери в страната, други такива биват унищожени заради земеделски субсидии.

Препоръки за тези, взимащи решения на ниво ЕС

• Европейският съюз следва да приоритизира намаляването на субсидии, които увреждат биоразнообразието съгласно Глобалната рамка за биоразнообразието до 2030 (цел 18), приета на Заседанието на Конвенцията по биоразнообразие през декември 2022 г.
• Премахване на прекомерните административни изисквания. Нужна е известна гъвкавост, за да се избегне връщане на средства или неизхарчването им. Балансиран подход, в който административната тежест съответства на размера на финансирането, т.е. олекотени процедури за по-малки проекти.
• Осигуряване на финансови гаранции за организациите, осъществяващи проектите, от страна на публичните институции, министерства, агенции и банки, които да поемат риска за осигуряването на финансиране. Същевременно, изискванията за пред-финансиране и съфинансиране би следвало да се намалят, за да се повиши достъпа до съществуващо финансиране.

Препоръки на национално равнище

Поемане на ангажимент за опазване на биологичното разнообразие. Всички 27 държави членки трябва да разработят национални стратегии за биоразнообразието съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие. Последната национална стратегия на България обхваща периода до 2010 г. В резултат на споразумение на петнадесетото заседание на Конференцията на страните (COP15) по Конвенцията за биологично разнообразие от декември 2022 г., държавите се съгласиха да разработват, актуализират и прилагат финансови планове за опазване на биологичното разнообразие. Този положителен напредък трябва да се използва, за да се включат и правно обвързващи инструменти, които очертават конкретни мерки.

Премахване на прекомерните административни изисквания от страна на администраторите на публични средства (националните министерства). Спазвайки европейските изисквания, националните министерства трябва да улеснят използването на фондовете, без ненужни  административни изисквания.

Създаване на работни групи за обмен на знания между секторите в областта на опазването на природата. Експертизата, свързана с биологично разнообразие, трябва да се пренесе в други сектори. Само чрез взаимодействие между секторите ще бъдат намерени решения. Препоръчва се създаване на национални работни групи, координирани от публичните органи, които да обединят усилията на финансовите министерства, експертите по биоразнообразие, участниците в селскостопанския сектор, горския сектор и неправителствени организации. Освен конкретните работни групи, знанията за биоразнообразието трябва да се демократизират и да се споделят по-интензивно. Това може да стане под формата на специални програми за обучение на национално равнище, както и целеви семинари за лицата, вземащи решения.

Предоставяне на целенасочено обучение и изграждане на капацитет за алтернативно/устойчиво използване на природните ресурси. Добре запазената природа има значителен потенциал да осигури икономически ползи за местните общности. Участници като частни собственици на земя, общини или туристическият сектор се нуждаят от допълнителна подкрепа, която да им помогне да разберат какви осъществими устойчиви алтернативни решения съществуват спрямо традиционните източници на доходи (като интензивно горско и селско стопанство или неустойчив туризъм). Това може да бъде постигнато чрез целенасочени програми за обучение от страна на публичния и неправителствения сектор.

Подобряване на координацията чрез комитети за наблюдение. Комитетите за наблюдение са задължителни за управление на фондовете на политиката на сближаване и са ефективен инструмент за успешното прилагане и мониторинг на програмите. Използването на такива комитети следва да се обмисли и за други фондове.

Предоставяне на своевременен и пълен достъп до информация на съответните заинтересовани страни и осигуряване на публично участие в процеса на вземане на решения. Някои заинтересовани страни, участвали в кръглите маси, заявяват, че не разполагат с никаква информация за разработването на Рамката за приоритетни действия за Натура 2000 за периода 2021-2027 г. Също така критериите, използвани за изчисляване на финансирането за биоразнообразие, както и определението за това, какво всъщност се счита за инвестиция в биоразнообразие, не са напълно ясни, което може да затрудни съпоставянето им с реалните нужди. Навременното включване на различни заинтересовани страни в разработването на такива важни документи би помогнало за изграждане на доверие и ефективно сътрудничество в бъдеще. Ранното участие, ясната комуникация и картографирането на ключовите заинтересовани страни също би подобрило качеството на работата.

Ангажиране на  местните власти. Досега ролята на общините в опазването на природата е била предимно на базата на проекти. В Латвия например, най-успешните примери са проекти по програма LIFE, в които местните общини са партньори. Местните структури следва да бъдат насърчавани и подкрепяни да участват по-активно във финансирането на биоразнообразието в контекста на екосистемните услуги, които имат голям потенциал да донесат допълнителни икономически ползи за местните общности. Освен това, според Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие 2030 г., градовете с поне 20 000 жители следва да имат амбициозни планове за позеленяване на градовете.