В миналото кафявата мечка (Ursos arctоs) в България е обитавала планините, планинско-гористите масиви, широколистни гори и ливади в низините. С времето човекът превзема все повече територии и изтласква вида в посока по-неблагоприятните за човешки дейности места (изт. План за действие за кафявата мечка в България, 2012 г.) Днес мечата популация в България е концентрирана в най-високите ни планини Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Родопите, а съседни по-ниски планини и горско-планински територии служат за миграционни коридори.
Подходящите местообитания
Дали местообитанието е подходящо за една мечка или не, зависи от видовото разнообразие на растителността в съчетание с релефните особености и антропогенния фактор. Трите национални парка в България – Рила, Пирин и Централен Балкан, осигуряват едни от най-добрите местообитания за мечките в страната. Разнообразието от дървета, храсти, треви и животни, труднодостъпни скални масиви, планински реки и езера, гори, открити пространства и намаленото безпокойство от човешка дейност са все част от условията, които едни от най-големите ни защитени територии предоставят на едрия бозайник. Тук животните имат подходящи условия за укритие, хибернация, отглеждане на потомство, наличие на храна, а човешката дейност е намалена.
Национален парк Централен Балкан
Неслучайно логото на Национален парк „Централен Балкан“ изобразява мечка. Планът за управление на националния парк 2016-2025 определя, че на „територията на парка и околностите му са установени повече от 60 мечки. Централен Балкан опазва една от популациите на вида с най-висока численост и плътност в страната.“ Според Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2017 на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) мечките на територията на Средна Стара планина са почти 90.
От 2005 година Сдружение за дива природа БАЛКАНИ сътрудничи с Дирекцията на Националния парк по отношение изследването и опазването на мечките в защитената територия. Съвместната ни работа включва обучения, теренна работа за събиране на данни, последващ анализ, срещи с местни хора и разбира се, маркиране и проследяване на мечки. Улавянето на диви мечки е занимание, което е опасно, изисква специална подготовка и най-важното допринася за изследването на вида.
Защо маркираме и проследяваме с GPS нашийници диви мечки?
Поставянето на GPS нашийници е един от методите за изучаване на мечките по света. Освен за да научим повече за поведението и биологията на вида, изследването на едри хищници като мечката и вълка се прави с цел взимане на решения за управлението и опазването на тези видове. Решения, които са базирани на научни данни, а не на суеверия и популизъм.
Мечките са едри хищници, които в търсенето на храна могат да причинят щети на селскостопански насаждения, пчелини, домашни животни. В същото време макар и рядко има инциденти между човек и мечка, които завършват включително и с фатален край (съвети за избягване на инциденти). Това определя мечката като конфликтен вид. Непознаването на поведението на животните, примесено със страх и нанасяне на щети, предизвиква негативни емоции у хората, които живеят в най-близко съжителство с този вид. За постигането на ефективни мерки за мирно съжителство между хора и мечки са нужни достоверни и представителни данни.
Как се поставя GPS нашийник на мечка?
Обучени експерти с опит поставят капани, с които улавят мечката. Капаните са така направени, че да не нанасят рани на животното и да причиняват минимален стрес. Капаните се проверяват ежедневно. Ако има уловено животно, то се упоява и в момента, в който заспи, се освобождава от капана. Поставя му се GPS нашийникът и се маркира с микрочип. Вземат се генетични проби, записват се мерки като дължина, тегло, размер на лапите, преглежда се цялостното физическо състояние на животното. След това експертите се оттеглят на безопасно разстояние, откъдето наблюдават събуждането на мечката и нейното поведение след упойката.
Самият GPS нашийник изпраща регулярно SMS-и с информация за текущите координати на мечката. Батерията издържа около две години, което позволява събирането на голямо количество данни. Нашийникът има вграден механизъм, който автоматично сваля устройството от врата на животното. Впоследствие „огърлицата“ се събира от експертите на СДП БАЛКАНИ. Ако техниката позволява, се рециклира батерията и устройството се ползва отново.
Какво научаваме от маркираните мечки?
При проследяване с GPS нашийник научаваме повече за размера на територията, която дадена мечка обитава; картираме и опазваме най-важните места за безконфликтно съжителство – бърлоги, хранителни площадки, места за почивка, водопой; посещаваме предпочитаните от мечката места и събираме допълнителни данни за начина на живот и храна на мечката. При маркирането събираме генетичен материал за изследване на популацията. Поставя се микрочип, който служи за идентифициране при последващо улавяне или евентуална смърт.
GPS нашийниците дават възможност да се потвърдят предположения за начина на живота на една мечка. Например установяване на миграция на животни от Родопите към Стара планина и обратно. Последното е основание за опазване на естествените миграционни коридори и създаване на изкуствени такива при инфраструктурни бариери като автомагистрали. Данните за движението на мечките ни показват дали те избягват места с наситено присъствие на туристи или пък често посещават сметища и отдалечени махали в търсене на храна.
Наред с множеството разнообразни данни, които събираме от една маркирана мечка, понякога получаваме така наречения сигнал за смърт (mortality) на животното. А друг път се случва да спрем да получаваме данни от нашийника. Това може да се случи заради паднала батерия или друга повреда, но може животното да е убито от бракониери, а нашийникът – свален и унищожен.
Кафявата мечка е защитен вид – включена е в Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие, съгласно който се забраняват всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи. Съгласно Наказателния кодекс на Република България (чл. 278 д) всяко едно посегателство върху кафявата мечка се наказва със лишаване от свобода до 5 години и с глоба от 2 000 до 20 000 лева.
За мечките от Национален парк Централен Балкан
През 2007 г. маркирахме първата мечка в националния парк. Това беше Чара, двегодишна красавица, която носи своя нашийник две години до момента, в който бракониери я убиха. Мечокът Руси и Васко бяха следващите мечки, на които поставихме GPS нашийници. След поставянето на „огърлицата“, Руси отново се улови на бракониерска примка, от която нашият екип го освободи. А Васко се превърна в интернет звезда, след като почти 3 милиона души гледаха клип, на който току-що събудения от упойката и вече маркиран мечок си отмъщава върху служебната кола на СДП БАЛКАНИ. Няколко години по-късно през 2014 г. маркирахме мечокът Митко в рамките на съвместни дейности с Националния парк.
От 2016 г. работата по изследването на мечките в Централен Балкан беше продължена от специалист биолога Владимир Тодоров от БАН. Като част от неговата докторска дисертация на тема „Индивидуални територии, активност и степен на синантропизация при кафявата мечка в Стара планина“, той улови 11 мечки, от които на 9 бяха поставени GPS нашийници. Едно от уловилите се мечета беше твърде малко за поставяне на нашийник, но се сдоби с микрочип за бъдещо разпознаване. Едър мъжки мечок пък набързо свали нашийника си. По наши предположения това се е случило в бой с друг мъжки. Нашийникът беше намерен в състояние, което не оставя много място за съмнения….
По-надолу може да видите карта, която представя индивидуалните територии на мечките, от чиито нашийници сме събрали достатъчно данни за визуализация от 2007 досега. Картата е от постер, представен на научна конференция на тема „Life with bears“ в Словения. Срещата се преведе през 2018 г. и в нея участваха Владимир Тодоров и доц. д-р Диана Златанова от Биологически факултет на СУ.
Предстои в следващите седмици да ви представяме някои от по-интересните истории на маркираните мечоци в нашата страница във фейсбук и инстаграм. Тук ще акцентираме само върху черната статистика. За три от маркираните мечки имаме съмнения, че са станали жертва на бракониери, тъй като нашийниците спряха да предават информация и така и не бяха намерени. В същото време слухове сред местните в района подхранват нашите съмнения. Уви, за един от мечоците сме сигурни, че е имал бавна и болезнена смърт, защото служители на Националния парк намериха неговото тяло през 2017 г. с прострелна рана в корема. Дело срещу неизвестен извършител беше заведено, но така и не се разкри виновника. Очаквайте повече информация по темата….
Владимир работи по анализиране на събраните данни и предстои да предаде своята дисертация. До колко кафявата мечка в Стара планина взаимодейства с хора, колко големи са териториите на маркираните мечки и какво е тяхното специфично поведение, очакваме да разберем след защита на докторската дисертация. Пожелаваме успех!
И не забравяйте да ни последвате във фейсбук и инстаграм, където редовно ще ви разказваме историите на маркираните мечки.