На 18 февруари във Велико Търново Сдружение за дива природа БАЛКАНИ организира работна среща на тема „Премахване на речни миграционни бариери в поречието на река Янтра“. Събитието се проведе в рамките на проект „Първи стъпки към премахването на бариери по реките в България – басейнът на река Янтра”, който се изпълнява в партньорство с Националният природонаучен музей към Българската академия на науките с подкрепата на програма Open Rivers Programme.
В срещата се включиха представители на областните администрации от Велико Търново, Габрово и Ловеч, Басейнова дирекция „Дунавски регион“, Регионалните инспекции по околна среда и водите във Велико Търново и Стара Загора, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, дирекцията на природен парк „Българка“, Напоители системи ЕАД и неправителствените организации WWF България и По-диви Родопи.
Петко Цветков откри семинара, като приветства участниците за желанието да се работи по темата за възстановяване на непрекъснатостта на реките в България, което е заложено и като мерки в Плановете за управление на речните басейни. След това доц. Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей постави фокуса върху река Янтра и как човешкото въздействие се е отразило на речната екосистема през годините.
Иван Христов и Пенчо Пандъков представиха резултати от картирането на речните миграционни бариери в басейна на река Янтра.
През 2024 г. експертите са проучили 1110 речни километра, като са идентифицирани 324 миграционни прегради. Близо 90% от тях са с височина под 2 м.
Повече от половината от установените бариери са изоставени или с неизвестен собственик. Голяма част от тях липсват в официалните регистри, не изпълняват никакви функции и са оставени да се рушат. В същото време тези прегради увреждат екосистемите, водят до изчезване на видове и до влошаване качеството на водите. Увеличава се рискът от наводнения и суши, а развитието на природосъобразни поминъци и рекреационни занимания се възпрепятства. Някои от тези бариери причиняват щети върху инфраструктура и имущество, а понякога са предпоставка за загуба на човешки животи.
Оценката на експертите показва, че повече от половината от установените бариери във водосбора на Янтра представляват непреодолимо препятствие или имат силно негативно въздействие върху миграцията на рибите.
Използвайки методика за претегляне на отношението между екологични ползи и постижимост на премахването, екипът е идентифицирал 10 прегради като най-подходящи за премахване. Експертите са проучили техния статут и са изследвали ихтиофауната и дънните макробезгръбначни в района.
Избрани са три ключови бариери, чието премахване е едновренно техническо осъществимо и ще донесе значителни екологични ползи. Това са бариерите на р. Дряновска преди вливането ѝ в река Белица, бент на р. Белица преди вливането ѝ в р. Янтра и на р. Карадере.
Праг на река Дряновска
Подкпопан бетонов праг с височина 0.25 m и ширина 15 m уврежда местообитанието на 14 вида риби и 3 вида речни миди. При ежегодните екстремно ниски води се явява непреодолима бариера за всички видове. Възпирайки миграцията на рибите към по-хладните води нагоре по течението на река Дряновска, преградата се превръща в „екологичен капан“ за рибите, който води до масови измирания.
Премахването му ще „отвори“ 5 km от Дряновска река за биологична миграция, ще възстанови ключовата свързаност между реките Белица и Дряновска и ще повиши устойчивостта на речната система срещу кумулативните вреди от замърсяване, летни горещини и безводие.
Бент на река Белица
Полуразрушен, изоставен бент с височина 1 m и ширина 46 m уврежда местообитанието на 18 вида риби, 2 вида прави раци и 3 вида речни миди. При пълноводие е проходим за рибите „добри плувци“, през останалото време – непроходим за всички видове. Явява се граница на разпространение за сома и щуката. Защитени видове като балканската кротушка, речния рак и поточния рак се срещат само над бента.
Премахването му ще възстанови 32 km свободно течащи реки и ще свърже Янтра с Белица. Ще се подобри самопречистването на реката от отпадните води на гр. Дебелец. Ще се възстанови естествената миграция на седименти, като се ограничи дънната ерозия и се предпази инфраструктурата по Янтра в гр. Велико Търново. При неблагоприятни условия рибите ще имат достъп до по-чистия участък над Дебелец и до поречието на р. Дряновска.
Бент на река Карадере
Неизползваем праг с височина 2 m и ширина 25 m фрагментира последното находище на критично застрашения главоч в басейна на Янтра и е горна граница на разпространение за скобара. Уврежда местообитанията на 9 вида риби, речния рак и овалната речна мида. Непроходим за всички видове.
Премахването му ще възстанови естествения пренос на седименти и ще „отвори“ 14 km реки от горното течение на р. Карадере за биологична миграция, като я свърже със запазеното средно течение на Стара река.
Инженер Огнян Тодоров от Университета по архитектура, строителство и геодезия представи идейни технически проекти за премахването на трите бариери. В своята презентация той постави въпроси за износянето и депонирането на наноси, както и за състоянието на строителната техника, която да влиза в реката.
Адвокат Любомир Костадинов изтъкна, че липсата на юридическа практика за премахването на бариери в България представлява възможност пред участниците в срещата. Въпреки трудностите той насърчи институциите и неправителствените организации да работят заедно и да намерят работещи решения за успешно премахване на речни прегради в страната.
Представените материали предизвикаха голям интерес от страна на участниците, което провокира активна дискусия. Темата за административния процес по премахване на бариери беше широко обсъдена, като се чуха мнения и предложения от различни институции.
Дискутираха се практики от други страни, които биха могли да бъдат приложени и в България. Важен акцент беше и нуждата да се води активна обществена кампания, която да въвлече граждани и неправителствени организации в процеса. Всички участници се съгласиха, че процедурата ще отнеме време и е необходимо сътрудничество между институциите, за да се осъществи пилотно за България премахване на речни бариери.
