Балканската дива коза е подвид, включен в Приложение II на Директива 92/43 на Съвета на Европейската Икономическа Общност от 21.05.1992 за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Дивата коза е включена и в “Червена книга на НР България” в категорията “застрашен вид”.

Балканската дива коза е подвид Rupicapra rupicapra balcanica Bolkay, 1925, който понастоящем се среща в само няколко изолирани находища в планините на Балканите. Основната част от популацията е в България, като малки стада се срещат още в Македония, Гърция и Сърбия. Във всички находища вида е силно уязвим или е на границата от изчезване, като в някои от местообитанията вида вече не се среща. В България понастоящем диви кози са разпространени в четири от високите планини – Рила, Пирин, Родопите и Стара Планина. Популацията в Стара Планина е напълно изолирана и в резултат на рязко намаляване на числеността е заплашена от изчезване.

В резултат на недостатъчен контрол и засилено бракониерство силно намаляване на популациите е отбелязано в останалите находища.

Описание

На базата на данните от годишните таксации на МЗГ, данните от плановете за управление на НП “Рила” и НП “Централен Балкан”, както и неофициални данни, числеността на дивите кози в България към 2001 г е оценена на около 1000 индивида. 
Относително стабилна е само популацията в Западни Родопи. В Централни Родопи съществува стадо от диви кози, които са резултат от успешна реаклиматизация. Четирите субпопулации в Рила, Пирин и двете в Родопите географски не са изолирани помежду си но обмен на практика не се осъществява поради ниска численост и антропогенни фактори.

В Близкото минало видът е имал по-широко разпространение и освен в Рила и Пирин на практика се е срещал във всички части на Стара планина и Родопите. 
Не може да се установи кога дивата коза е изчезнала от Витоша, но със сигурност през 20-ти век видът вече не се е срещал. Съществуват непотвърдени данни само за единични екземпляри, вероятно мигрирали от Рила.

Съгласно законовата база ловуване на диви кози в България може да се извършва само в Родопите в държавните дивечовъдни станции извън защитените територии. Ловуването в националните паркове “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”, където се намират останалите находища е забранено. В Плана за управление на ПП “Витоша” дивата коза не е включена като ловен обект и ловуването е забранено.

Основната заплаха за балканската дива коза е малочислеността и изолираността на популациите в целия ареал и породеното от това генетично израждане.

Основния негативен фактор е бракониерството. Допълнително негативно въздействие имат безпокойството от стада от овце и домашни кози, туристи и хищниците и други.

Цели

• опазване на балканската дива коза, чрез създаване на допълнителна субпопулация в Природен парк Витоша,
• спечелване на обществеността за опазването на балканската дива коза,
• допълнително изучаване на биологията на вида и възможностите за опазването му, подсилване с животни размножени във Витоша на други, застрашени популации извън територията на парка.

Дивите кози необходими за реинтродукцията ще бъдат доставени от Западни Родопи и в началото ще се отглеждат в размножително заграждение с площ около 300 дка, построено на територията на Природен парк Витоша. Размножаване на животните в заграждение е необходимо за да се намали смъртността особено при яретата и да се подпомогне образуване на стадо (стада) от животни, които са докарани от различни места. След като се формира стадо дивите кози ще бъдат пуснати на свобода в ПП “Витоша”.

Описание на мястото

ПП “Витоша” е най стария парк на Балканския полуостров обявен през 1934 г. Разположен е до гр. София. Площта е 26 600 ха като най-високият връх е Черни връх с височина 2290 м. н. в. Витоша е монолитна планина с три растителни пояса – широколистен, иглолистен и високопланинска безлесна зона. Безлесната зона, където ще бъде основното местообитание на козите, обхваща най-високите части и южните склонове на планината, където мозаечно са разположени ливади, скални комплекси и торфища. Във Витоша в естествен вид е запазено значително биологично разнообразие. От едрите бозайници в парка се срещат благороден елен, сърна, дива свиня, мечка, вълк, видра и др. 

Витоша е сред най-посещаваните паркове в България поради близостта му със столицата. Разпределението на туристическия поток е силно неравномерно и е съсредоточено почти изцяло в два центъра разположени в северната част на планината (откъм София). (Повече за Природен парк Витоша) Предпоставки за реализирането на проекта на Витоша.


Избора на природен парк “Витоша” и проектираното аклиматизационно съоръжение, като място за реаклиматизация и за създаване на постоянно развъдно стадо е породено от наличието на комплекс от необходими предпоставки

Наличието на подходящи местообитания. На територията на парка има отлични местообитания за дива коза предоставящи много добра хранителна база и спокойствие. Територията с най-добри условия за обитаване от диви кози е около 4500 ха. На тази територия освен подходящи места за укритие и отлична хранителна база през цялата година е осигурено и спокойствие откъм туристическа преса и паша на домашни животни, което е особено важно през размножителния сезон. Общата площ на подходящата територия е над 8000 ха. Дивата коза ще попълни практически незаета екологична ниша при липса на конкуренция. Съществува естествена връзка между Витоша и Рила, по която може да се осъществява обмен на индивиди при увеличаване на числеността на популациите. Определена е територия подходяща за изграждане на аклиматизационно заграждение.

Подкрепа на ДДС “Витошко”. Наличие на материална и инфраструктурна база – сгради, складове и автопарк на ДДС “Витошко” на 9 км от проектираното заграждение.

Подкрепа на обществеността. Дивата коза е атрактивен вид, който сравнително лесно се наблюдава и е популярен сред туристите. Подобен проект ще се приеме положително и проведен на Витоша би достигнал до възможно най-широк кръг от обществеността.

Основни дейности

Проекта започна през лятото на 2002 година с изграждането на размножително заграждение в ПП Витоша при надморска височина между 1450 и 1650 м. Дължината на оградената площ е 2253 м и допълнителни 150 м за карантинно заграждение. Оградата е висока 3 метра, страните на квадратите на мрежата са 60х60 мм. Мрежата е закрепена за метални колове (бетонирани в основата). Цялата заградена площ е около 300 дка. Заградени са добре разграничени северен и южен склон предлагащи подходящи условия през различните сезони. Около половината от заграждението е покрито със субалпийски тревни съобщества и хвойна (Juniperus sibirica), една четвърт с храсти (Corylus avellana), каменни комплекси и единични смърчове (Picea abies), и останалата част е покрита от гора с преобладаване на бук (Fagus sylvatica) и трепетлика (Populus tremula). 

Решено бе животните за размножителното стадо да бъдат доставени от Родопите, защото:

Тази субпопулация е стабилна увеличи числеността си и заема нови територии през последните години;

Местообитанията на дивата коза в Родопите са подобни на тези във Витоша.

Започнахме опитите за улов на диви кози през февруари 2003. Използвана бе пневматична пушка за упояване с пластмасови спринцовки. Дивите кози бяха дебнати през деня по време на хранене и почивка. Две животни бях уловени – женска и мъжки. В средата на март улова преустановен (за да не се безпокоят женските преди раждане). 
Подготвя се улова на още 9 животни през есента и зимата на 2003-2004 г.