Възстановяване на речната непрекъснатост: Басейнът на река Янтра

В България няма диви реки, но все още име отделни речни участъци, които са слабо засегнати от отрицателни човешки въздействия. На много места коритата на реките са изправяни, изграждани са водноелектрически централи, язовири, бентове, шлюзове и други съоръжения, които драстично променят хидроморфологичните условия. Изменя се отточния режим, нарушава се свързаността на речните системи, създават се препятствия за миграция на видове, повишава се риска от наводнения и суши. Една голяма част от съществуващите бариери по реките в България днес вече не изпълняват своите функции и са изоставени. В същото време те продължават да вредят на биоразнообразието и хидроморфологичното здраве на реките.

С подкрепата на програма Open Rivers Programme, която отпуска средства за възстановяването на реките в Европа, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ стартира проектът „Първи стъпки към премахването на бариери по реките в България – басейнът на река Янтра“ (Key steps towards unlocking dam removals in Bulgaria – Yantra river catchment). Партньор при изпълнението на дейности по проекта е Национален природонаучен музей към Българска академия на науките. СДП БАЛКАНИ ще работи съвместно и със сдружение „Риболовен клуб Балканка„. Басейнова дирекция „Дунавски район“ и Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – гр. Велико Търново също подкрепят осъществяването на проекта.

Съществуващата база данни за бариери по реките в България е оскъдна, непълна, остаряла или дори погрешна. Неясните национални регулации и правни пропуски пречат на премахването на бариери по реките. Въпреки че плановете за управление на речните басейни включват мерки за повишаване на свързаността на реките, действия за премахването на бариери досега не са осъществявани. Природозащитни организации и отговорните държави институции предпочитат да не се занимават с подобна дейност поради правна неяснота и липса на опит.

Нашите цели са да:

  • предоставим изчерпателен набор от данни за съществуващите бариери във водосбора на р. Янтра;
  • проучим потенциала им за отстраняване;
  • прегледаме съответното национално законодателство, да идентифицираме правните пропуски и да предложим решения;
  • съберем хидробиологични и технически данни за премахване на избрани бариери;
  • запознаем заинтересованите страни с възможностите и ползите от премахването на прегради;
  • демонстрираме моделен подход за премахването на бариери по реките в България, който може да бъде приложен в други водосборни басейни.

Янтра е особено подходящ проектен район в България. Повечето от речните участъци са в екологичната мрежа Натура 2000. Във водосбора ѝ се срещат над 60 вида риби. В басейна на Янтра има разнообразие от типове реки и видове бариери. Все още съществуват дълги свободно течащи речни участъци, които могат да бъдат свързани отново, носейки голяма екологична полза. Инфраструктурата и човешките селища по поречието на реките са по-малко, отколкото в други райони. В района съществуват активни граждански групи, на чиято подкрепа разчитаме.

Планираме следните дейности:

  1. Инвентаризация на бариерите – теренно проучване, събиращо данни за местоположение, височина, дължина, ширина, строителни материали, рискове, употреби, собственост, хидроморфологични въздействия и снимки. Изследването ще обхване всички важни за рибните съобщества реки.
  2. Приоритизиране на бариерите – избор на 10 бариери, които имат най-висока екологична значимост/осъществимост на премахването. Значимо положително екологично въздействие, постижимо за кратко време, малък риск и ниски разходи по евентуално премахване ще бъдат водещи при избора.
  3. Правен преглед – идентифициране на нормативни пречки, изготвяне на инструкция за процедурата по отстраняване на бариери, консултирана с отговорните институции и предложение за правни промени, ако е необходимо.
  4. Хидробиологични изследвания на 10 избрани бариери – включително риби и макробезгръбначни;
  5. Ангажиране на основните заинтересовани страни – срещи и преговори със собственици на бариери, държавни органи, както и с местните общности.
  6. Изработване на идейни технически проекти за разрушаване и ценови оферти за премахване на три избрани бариери – ще бъде нает строителен предприемач, който ще бъде консултиран от хидробиолози.

Освен че позволява миграцията на биологични видове и седименти, премахването на бариери подобрява хидроморфологичните условия – възстановява се естественият отточен режим, намалява се риска от наводнения и се повишава устойчивостта на екосистемата към суши, замърсявания, инвазивни видове и др.

В поречието на река Янтра са установени общо 64 вида риби (55 местни). Преди негативните хидроморфологични промени през 70-те и 80-те години на миналия век масова миграция на риба от река Дунав (включително распер, платика, морунаж, змиорка, мряна, скобар, сабица, мъздруга, михалца, есетри и др.) се е наблюдавала по долното и средното течение на реката и нейните притоци. Сега само 14 км от Янтра са отворени за такава миграция, но размножителните местообитания за тези риби са напълно недостъпни. В резултат много видове изчезват или свиват значително числеността и разпространението си.

Янтра и голяма част от притоците ѝ са част от екологичната мрежа Натура 2000. Много редки видове като балканската кротушка, белоперата кротушка, малката кротушка, големия щипок, върловката, балканския щипок, черноморската пъстърва, главоча, поточния рак, овалната речна мида и др. се срещат в басейна на Янтра, но популациите им са в къси речни участъци и имат ограничена способност да колонизират други подходящи местообитания поради фрагментацията, причинена от съществуващите бариери.

Премахването на няколко ключови бариери в басейна на Янтра може да отвори повече от 200 км речни участъци.