В продължение на проекта „Първи стъпки към премахването на бариери по реките в България – басейнът на река Янтра“ Сдружение за дива природа БАЛКАНИ в партньорство с Националния природонаучен музей към Българска академия на науките и с подкрепата на програма Open Rivers Programme започва подготвителни дейности за премахването на три бариери във водосбора на река Янтра.

Основна цел на проекта „Подготовка за премахване на ключови прегради за рибна миграция в басейна на река Янтра“ е подготовката за премахване на три бариери, разположени по притоците Белица, Дряновска и Карадере – изготвяне на технически планове и съгласуване на процедурите с отговорните институции. Трите бариери са сред 10-те с най-висок приоритет за отстраняване от общо 324 идентифицирани в целия водосбор. Отстраняването им ще има висока екологична полза, като в същото време е оценено като възможно най-лесно, безопасно и евтино. Очаква се премахването им да възстанови свързаността на около 95 km свободно течащи речни участъци.

Дейности по проекта

• Определяне на формален субект, отговорен за премахването на бариерите;
• Координация с институциите и осигуряване на съответствие с разпоредбите на Закона за водите и природозащитното законодателство;
• Осигуряване на съответствието с нормативната уредба по устройство на територията;
• Изготвяне на технически проекти за премахване на три бариери;
• Оценка на биоразнообразието и хидробиологични проучвания;
• Допълнителна проверка на потенциала за премахване на други бариери в района;
• Комуникационни дейности – проучване на общественото мнение, информиране на местни общности и ангажиране на заинтересованите страни.

Очаквани резултати

Проектът цели изготвянето на пълна техническа и правна документация, одобрена от компетентните институции, която да позволи реално премахване на бариерите. Това ще бъде значима стъпка към възстановяване на екологичното състояние на реките и биологичното разнообразие в басейна на Янтра. Подходът цели също така създаване на модел за работа с институции и местни общности, приложим в други региони на страната.

Първите стъпки

През 2024 г. експерти от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ обходиха  1110 речни километра в басейна на Янтра, за да регистрират съществуващите прегради в рамките на пилотен проект „Първи стъпки към премахването на бариери по реките в България – басейнът на река Янтра“.  Експертите идентифицираха 324 прагове, бентове, водостоци и други изкуствени миграционни бариери, които нарушават свързаността на река Янтра и нейните притоци. Хидробиолозите са установили, че повече от половината прегради във водосбора на Янтра са непреодолима пречка за придвижването на рибите или имат силно въздействие върху техните популации.

Над 80% от изследваните съоръжения са малки – с височина под 2 метра. Изградени преди десетки години, днес голяма част от тези прегради не изпълняват никакви функции и никой не се грижи за тяхната поддръжка. В същото време те продължават да възпрепятстват естествената миграция на рибите и влошават качеството на водните ресурси. А от техническа гледна точка повишават риска от наводнения и могат да причинят щети по инфраструктура и собствеността на хората.

Резултатите бяха представени на работна среща с отговорните институции през февруари 2025 г.

Ключови бариери

Използвайки методика за претегляне на отношението между екологични ползи и постижимост на премахването, екипът е оценил и определил 10 прегради като най-подходящи за премахване. Експертите са проучили техния статут и са изследвали ихтиофауната и дънните макробезгръбначни в района.

Избрани са три ключови бариери, чието премахване е едновременно  техническо осъществимо и ще донесе значителни екологични ползи. Това са бариерите на р. Дряновска преди вливането ѝ в река Белица, бент на р. Белица преди вливането ѝ в р. Янтра и на р. Карадере.

Праг на река Дряновска

Подкопан бетонов праг с височина 0.25 m и ширина 15 m уврежда местообитанието на 14 вида риби и 3 вида речни миди. При ежегодните екстремно ниски води се явява непреодолима бариера за всички видове. Възпирайки миграцията на рибите към по-хладните води нагоре по течението на река Дряновска, преградата се превръща в „екологичен капан“ за рибите, който води до масови измирания. Премахването му ще „отвори“ 5 km от Дряновска река за биологична миграция, ще възстанови ключовата свързаност между реките Белица и Дряновска и ще повиши устойчивостта на речната система срещу кумулативните вреди от замърсяване, летни горещини и безводие.     

Бент на река Белица

Полуразрушен, изоставен бент с височина 1 m и ширина 46 m уврежда местообитанието на 18 вида риби, 2 вида прави раци и 3 вида речни миди. При пълноводие е проходим за рибите „добри плувци“, през останалото време – непроходим за всички видове. Явява се граница на разпространение за сома и щуката. Защитени видове като балканската кротушка, речния рак и поточния рак се срещат само над бента.

Премахването му ще възстанови 32 km свободно течащи реки и ще свърже Янтра с Белица. Ще се подобри самопречистването на реката от отпадните води на гр. Дебелец. Ще се възстанови естествената миграция на седименти, като се ограничи дънната ерозия и се предпази инфраструктурата по Янтра в гр. Велико Търново. При неблагоприятни условия рибите ще имат достъп до по-чистия участък над Дебелец и до поречието на р. Дряновска.

Бент на река Карадере

Неизползваем праг с височина 2 m и ширина 25 m фрагментира последното находище на критично застрашения главоч в басейна на Янтра и е горна граница на разпространение за скобара. Уврежда местообитанията на 9 вида риби, речния рак и овалната речна мида. Непроходим за всички видове.

Премахването му ще възстанови естествения пренос на седименти и ще „отвори“ 14 km реки от горното течение на р. Карадере за биологична миграция, като я свърже със запазеното средно течение на Стара река.

За водосбора на река Янтра

Река Янтра е вторият по големина водосбор сред българските притоци на река Дунав. С дължина от 285.5 km и площ на водосборния басейн 7861.6 km², реката преминава през разнообразни природни зони – от 2 376 m надморска височина в Стара планина до 19 m в Дунавската равнина. През последните десетилетия Янтра преживява значително намаление на водния отток – между 30 и 40% годишно – съпроводено с все по-чести суши и наводнения. Дебитът ѝ варира рязко – от 2 до над 2000 m³/s по време на екстремни събития.

Във водосбора ѝ са установени 65 вида риби, от които 57 са местни. Тук се срещат редки и защитени видове като балканската кротушка, главочът– критично застрашен вид в България, големия щипок и балканският щипок, върловката, черноморската пъстърва, поточния рак, овалната речна мида и др. Река Карадере – приток на Янтра – приютява последната известна популация на главоч в целия басейн.

Промени през последните 50 години

Ниското течение на Янтра е било силно меандриращо до 70-те години на XX век, когато коритото ѝ е изправено и защитено с диги. В резултат на индустриализацията и лошо управление на отпадните води по време на социалистическия период, екологичното ѝ състояние силно се влошава. След спада на индустрията и въвеждането на по-добро пречистване, състоянието на реката постепенно се подобрява. Възстановяването на рибната фауна се дължи основно на връзката ѝ с Дунав и на запазените участъци в притоците.

Независимо от това, множеството изкуствени прегради по притоците – включително стари водовземни съоръжения, прагове и микроязовири – продължават да възпрепятстват миграцията на рибите и възстановяването на свързаността между ценни местообитания.

За възстановяване на непрекъснатостта на реките в Европа

Съвременното управление на речните системи и ресурсите им се основава на науката и цели балансиране на разнородните интереси към тях. То изисква възстановяване на речните екосистеми, а премахването на бариери е сред ключовите възстановителни дейности. Проучване, публикувано в сп. „Nature“, едно от най-авторитетните научни списания в света, показва, че европейските реки са блокирани от над 1 200 000 миграционни бариери. Анализът обхваща 36 държави и установява, че на всеки речен километър в Европа има по 0.74 изкуствени напречни прегради. Мащабът на проблема вдъхновява благотворителната фондация Arcadia да основе през 2021 г. European Open Rivers Programme. Целта на програмата е реките в Европа да текат свободни със здрави, разнообразни и свързани екосистеми, опазвани и оценявани от местните общности. Програмата подкрепя проекти, при които чрез премахване на бариери се възстановяват непрекъснатостта на реките и биоразнообразието в тях.

Все повече страни в Европа имат развойни планове за възстановяване на речната непрекъснатост, процедурни облекчения и механизми за финансиране. За последните 45 години са премахнати над 3500 миграционни бариери по реките във Франция. Испания и Швеция премахват по над 100 бариери всяка година. Дейността бързо набира скорост в Норвегия, Финландия, Великобритания, Австрия, Швейцария, Нидерландия, Германия, Португалия, а Естония цели да стане първата страна в ЕС със свободно-течащи реки. Макар по-малобройни, вече не липсват добри примери и в Източна Европа (Украйна, Черна гора, Хърватия, Словения, Словакия, Румъния, Литва). Все по-често се вземат решения и за премахване на стари, големи язовири поради своята нерентабилност, технически рискове и увреждане на природата. Лидери в това отношение са САЩ, Канада, Франция и Испания.