Драгоманско блато и Чепън планина

Драгоманско блато

Една от най-ценните територии в България се намира само на 40 км от София. Уникалното съчетание от влажни зони и карстови хълмове е дом на редки растителни и животински видове. Подобно на повечето влажни зони в България Драгоманското блато е било унищожено през 50-те години на XX век, за да се използва земята за земеделски нужди. След 1990 г. отводнителните мероприятия спират и блатото постепенно се възстановява до предишния си облик.

Днес то е най-важното местообитание на водолюбиви птици в Софийско. Възстановяването, опазването и популяризирането на природната територия се дължи до голяма степен на работата на Балкани от 1996 г. насам. Повече информация за посетителите и за образователната дейност вижте в Център Драгоман.

Описание

Драгоманското блато

Драгоманското блато лежи на дъното на безотточна котловина, намираща се на около 1 км североизточно от гр. Драгоман (вдясно от пътя Драгоман – с. Голямо Малово). Надморската височина на блатото е 701 м и при пролетното пълноводие заема територия от около 400 ха. На север от него се издига стръмното варовиково възвишение Чепън, а на юг са полегатите склонове на хълма Три уши.

Днес Драгоманското блато е най-голямата естествена карстова влажна зона в България. Пъстрата мозайка от съобщества на езерен камъш, острици, теснолист и широколист папур и открити водни площи не само оформят естетически красивия пейзаж на котловината, но и създават разнообразни местообитания за редица редки и защитени от Европейското законодателство видове.

Чепън планина

Чепън планина е част от западна Стара планина. Представлява добре изразен и неначленен карстов масив, чието било е основно ориентирано от запад на изток. Южните склонове са по-отвесни, по-обезлeсени и по-непристъпни. Независимо, че в полите на варовиковото възвишение дървесната фауна е претърпяла значителни промени под действието на човешка ръка, билото е запазило истинска ботаническа градина на открито.

Характерни за високите части на планината са степните растения. 6 балкански и 5 български ендемита са ясно доказателство за природозащитното и флористичното значение на тази територия. Стръмните отвеси, скалните козирки, дупките и пещерите са дом на богато разнообразие от скалолюбиви видове животни. Върху варовиковите зъбери гнездят и съжителстват агресивни хищници като бухала и белоопашатия мишелов. През деня пещерните дупки са прохладни жилища на прилепите, които използват нощта, за да се нахранят над спокойните води на Драгоманското блато. Комплексът на Драгоманското блато и Чепън планина е едно от последните убежища на застрашени от изчезване видове.

История

Карстовият район между Драгоман, Сливница, Костинброд и Годеч представлява уникален комплекс от блата, влажни ливади и възвишения. Въпреки превратностите на 20-ти век и въздействието на човешката дейност разнообразието на животински и растителни видове се запазва и днес мястото служи за модел на успешно съжителство с природата.

Една от централните зони в този комплекс – Драгоманското блато е пресушена още през 30-те години на 20 век. Тогава са изградени дренажни канали, а впоследствие – помпена станция, за да се използва земята за земеделски цели. За дълъг период животът в блатото замира. С това изчезват от България два вида растения, за които то е било единственото им находище у нас (мехурчестата алдрованда и парнасиеволистната калдезия). Изчезнало е едно от най-големите гнездовища на водолюбиви птици във вътрешността на страната и едно от последните находища на жерава, преди той да изчезне като гнездящ вид в България.

В резултат на спиране изпомпването на водите през 90-те години блатото бързо се възстановява и е една от малкото възкръснали влажни зони у нас. Един от основните проблеми на тази влажна зона – водният режим, е в голяма степен решен. Другият основен проблем, свързан с качеството на водите, които постъпват в блатото, е на път да се реши с изграждането на нова пречиствателна станция на отпадъчните води на гр. Драгоман. През 2005 блатото достига до естествените си размери (400 ха). Броят на гнездящите птици в района се увеличава както следва:

  • 80 двойки от 11 вида (непойни) през 1999
  • 150 двойки от 15 вида през 2003
  • 700 двойки от 22 вида през 2008

През 2006 възниква нова чаплова колония. През 2008 колонията вече наброява 8-9 двойки голяма бяла чапла (най-важно място за гнездене на вида в България), 8-10 двойки ръждива и 2-3 двойки сива чапла. Бързото възстановяване на блатото до голяма степен е свързано и с усилията на СДП Балкани в района.

Цели

  • Предотвратяване разораването на влажните ливади в района — веднъж разорана една ливада на практика никога не може да се възстанови;
  • Запазване на сега съществуващите форми на земеделие — пашата и косенето на тревата са задължително условие за поддържането на най-ценните местообитания в района и те следва да се насърчават;
  • Предотвратяване посегателствата върху редки и застрашени видове;
  • Възстановяване на популациите на изчезнали растителни и животински видове;
  • Премахване на твърдите отпадъци и предотвратяване изхвърлянето на такива в бъдеще;
  • Екологично обучение насочено към младите хора;
  • Създаване на условия за развитието на познавателен туризъм
  • Постепенно заместване на хибридните тополи и боровите култури с местни дървесни видове
  • Подобряване на местообитанията за водолюбивите птици и рибите
  • Изграждане на пречиствателно съоръжение за отпадните води на град Драгоман;
  • Въвличане на обществеността в опазването на влажните зони в България и моделно управление на Драгоманското блато.

Основни дейности

Като част от работата ни по опазване на Драгоманското блато и Чепън планина извършваме следните дейности:

  • Поддържане на Център за опазване на влажни зони „Драгоманско блато” и посетителската инфраструктура във и около блатото (кула за наблюдение, дървени мостчета)
  • Образователни дейности с деца и възрастни
  • Мониторинг на биоразнообразието
  • Опазване и възстановяване на защитени видове (застрашени и изчезнали)
  • Използване на биомаса от блатото (тръстика, папур) като възобновяем енергиен източник – направа на пелети за отопление
  • Насърчаване на използването на биомасата от блатото като възобновяем енергиен източник в частни и обществени сгради в Драгоман
  • Поддържане на информационен портал за влажните зони

Резултати

Посетителска и туристическа инфраструктура:

  • През 2009 г. отвори врати Център за опазване на влажните зони „Драгоманско блато”
  • Построено укритие, наблюдателна кула, пътека
  • Маркирана 13 км пътека по Чепън планина

Образователна и информационна дейност:

  • Изработено методично ръководство за екскурзия на ученици на Драгоманското блато
  • Над 3000 ученици са посетили Центъра и блатото от 2009 г. до 2013 г.
  • Издаване на информационни материали
  • Издаване на книжка „Растенията на важно място за растенията „Чепън – Драгоман”
  • Създаден интернет портал за влажните зони

Законодателство:

  • Драгоманското блато беше обявено за Рамсарско място през 2011 г.
  • Обявена защитена зона по Натура 2000 BG0002001 „Раяновци” по директивата за птиците
  • Одобрена, но все още не обявена защитена зона по Натура 2000 BG0000322 „Драгоман” по директивата за местообитанията

Биоразнообразие:

  • Нова чаплова колония от ръждива, сива и голяма бяла чапла след 2006 година
  • Популацията на световно застрашената белоока потапница (Aythia nyroca) нарастнала от 1-2 на 40-50 двойки
  • Открит нов вид за флората на България: гигантски живовляк (Plantago maxima)
  • Успешно възстановено растение в България: мехурчеста алдрованда (Aldrovanda vesiculosa)

Възобновяеми енергийни източници:

  • Закупени машини за дробене и сушене на биомаса от блатото и за направа на пелети
  • Експериментално изпозлване на биомаса от блатото за отопление на Центъра
  • Закупени 426 дка земи в Драгоманското блато

Галерия