Ново европейско проучване установява, че много европейски държави не спазват международните правни споразумения, свързани със смекчаване на хибридизацията на вълци с кучета, установена на целия континент.
От биологична гледна точка вълците и кучетата са един и същи вид и при влошени екологични условия са в състояние да се кръстосват и да произвеждат жизнеспособни хибридни потомства. „Когато е с високи проценти, подобна хибридизация може да компрометира генетичната идентичност на вълчите популации, като потенциално ще повлияе на тяхното поведение, екология и природозащитно състояние“, казва проф. Паоло Чиучи от университета в Рим „La sapienza“.
Благодарение на постоянните консервационни усилия като законова защита и управление на местообитанията (без интродуциране на вълци) през последните десетилетия вълците успешно се разпространяват в Европа. „От съществено значение е, че при подобно разпространение вълците често преминават през селскостопански райони, където е по-вероятно да срещнат кучета и шансовете за хибридизация са по-високи. В същото време бракониерските и ловните дейности могат да нарушат социалните връзки в семействата на вълците, позволявайки повече възможности за кръстосването им с кучета”, коментира Чиучи.
Проучването включва социологическо изследване, ръководено от д-р Валерия Салватори от Института за приложна екология в Рим, адресирано до всички членове на Европейската инициатива за едрите хищници (Large Carnivore Initiative for Europe), специализирана група към Международната комисия за оцеляване на видове (Species Survival Commission) на Съюз за опазване на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).
„Целта ни беше да проучим появата на хибриди между вълци и кучета в европейски мащаб и да оценим съгласието на националните правителства с двете най-важни части от европейското законодателство за опазване на природата: Бернската конвенция и Директивата за хабитатите на ЕС, които изискват намаляване на такава хибридизация“, казва д-р Салватори. „Според нашите открития хибридите на вълци с кучета са открити в много страни от Португалия до Румъния, от Норвегия до Гърция, макар и в различни проценти от популациите“, добавя Салватори.
Проучването разкрива, че повечето европейски държави със стабилни популации на вълци, нямат национални политики за ефективно и навременно справяне с проблема с хибридизацията. Страните не успяват да приложат мерки за смекчаване на проблема, тъй като засега няма международни споразумения и стандарти за това как ефективно да се определят и управляват хибридите, законно и по социално приемлив начин. Междувременно хибриди вече са установени във всичките европейски популации на вида, а експертите се опасяват, че явлението е във възход на континента. Независимо от това, в момента хибридите изглеждат сравнително малко и д-р Салватори подчертава, че „все още сме в състояние да се справим ефективно с този проблем, ако се предприемат бързи действия в континентален мащаб.“
Понастоящем повечето страни разчитат на генетични тестове за откриването на хибриди. Те са по-надеждни в сравнение с изследването на външния вид, при което може да има субективност. Процедурите и инструментите, използвани за генетичните анализи, варират значително в различните лаборатории в ЕС, което пречи на стандартизирания подход и пълната съпоставимост на резултатите.
„Тъй като вълците не спазват политическите граници и често ги пресичат, стандартизирането на процедурите и инструментите за тестване в европейските лаборатории е от решаващо значение за насърчаване на ефективното управление“, подчертава Салватори. „Също така, днес ни липсва научно съгласие за определението на хибрид вълк-куче, което е необходимо, за да се гарантира, че всички страни работят за една и съща управленска цел“, допълва Чиучи.
Изследването е съвместно в съавторство с 37 експерти от 34 различни европейски академични, изследователски или управленски институции.
„Ясните международни насоки, особено по въпросите на дефиницията, са от основно значение за насърчаване на спазването на изискванията от страна на европейските правителства, които трябва да си сътрудничат и да синхронизират своите действия за ефективно справяне с този сложен въпрос. Конкретните и практически указания за това, как да се управляват и предотвратяват както хибридите вълк-куче, така и подивелите кучета, трябва незабавно да бъдат включени в европейското и националното законодателство, следвайки подходите за управление, които се оказват ефективни при решаването на подобни проблеми с хибридизацията между дивите каниди в Северна Америка. Наложително е обаче законодателите и администраторите да не попадат в капана да разглеждат хибридите като ловен обект или незащитени животни. Това би създало правна вратичка и би увеличило шансовете за умишлено убиване на чист вълк, с твърдението, че е хибрид“, добавя д-р Салватори.
Как да управляваме хибридите между вълци и кучета на практика, е сложен и силно обсъждан въпрос, който някои от авторите на новото изследване вече са разгледали в предишна статия, публикувана във Frontiers in Ecology and Evolution (Donfrancesco et al. 2019).
Изследването може да свалите оттук: