С какво се храни вълкът в България? Планът за действие за европейския вълк (Canis lupus lupus L.) в България 2020 – 2029 обобщава резултатите от няколко проучвания, проведени от екипи на БАН и СДП БАЛКАНИ. По-надолу може да се запознаете с тях с известни съкращения.
Екологичната ниша, която вълкът заема, е „ловец на едри животни“. Менюто му съдържа основно копитни и в по-малка степен дребни бозайници (заек, мишевидни, порови и др.). Естествена храна за вида у нас са дивите копитни – основно сърна, дива свиня, благороден елен, доста по-рядко дива коза, както и интродуцираните елен лопатар и муфлон, поради ограничените им разпространение и численост в страната.
Установено е, че в екосистеми, които съдържат повече от един вид от потенциалните жертви на вълците, те ловуват по-лесно достъпните, отнемайки индивиди отслабнали поради своята възраст, болести или неукрепналите малки (Mech, 1970; Mech et al., 1998; Peterson, 1977). По този начин, в една естествена екосистема, вълкът влияе позитивно върху здравето на популациите на видовете, с които се храни, и допринася за стабилността на цялата екосистема.
Хранителният спектър на вълка е сред проучваните аспекти от екологията на вида у нас. От една страна специалистите изучаващи вида се стремят да съберат данни за взаимоотношенията между този хищник и видовете, с които се храни. От друга страна, степента на влиянието, което вълка оказва върху популациите на дивите и домашни копитни е от значение съответно за ловното стопанство и за планинското животновъдство у нас. През последните две десетилетия, по тази тема са провеждани изследвания основно в Пирин, Краище, Осогово, Западните Родопи и Централен Балкан. По-долу са представени някои резултати от тези изследвания.
Хранителен спектър на вълка в Западните Родопи.
Петър Генов, Атидже Джинджева, Албена Мирчева
До момента най-задълбочено и с най-много анализирани проби е изследването, проведено от екип на ИБЕИ – БАН в Западните Родопи. В периода 2003 – 2008 г. по определени трансекти в район с обща площ 132 203 ха, на териториите на ДЛС „Кормисош“, ДЛС „Беглика“, ДЛС „Широка поляна“, ДЛС „Ракитово“ и ДЛС „Чепино“, с цел определяне на хранителния спектър на вълка са събрани общо 686 проби (изпражнения от вълци). При анализа пробите са разделени по сезони с цел да бъдат установени сезонни различия в процентното съотношение на видовете – храна на вълка. Основните видове жертви са три: благороден елен, сърна и дива свиня. Същото е установено и в Беловежката гора, в Полша (Jedrzejewski et al., 2000).
Дивите копитни, които влизат в диетата на вълка, в изследвания район през годината са пет вида, но основно значение поради своето обилие имат два от тях (сърната и дивата свиня), които заемат съответно 38,5 % и 33,8 % или общо 72,3 % от цялата храна на вида. Благородният елен заема само 5,5 %, а дивата коза и муфлона едва по 1,9 % и 0,6 %. Тяхното значение като храна за вълка е незначително. От домашните животни с най-голям процент участие в менюто на вълка е коня с 3,7 % и кучето – 3,2 %. Останалите видове домашни животни са с минимално значение като храна за вълка в този район. Това са овца с 1,7 %, коза с 1,6 % и телета с 1,9 % (Таблица 3).
Тъй като процентното съотношение на домашните животни, използвани от вълка за храна в изследвания терен, е малко (под 20 %), дивите копитни, чийто дял в храната на хищника е 80,3 % могат да се считат като негова основна храна тук.
Хранителният спектър на вълка в Пирин, Краище и Осогово
Александър Дуцов, Елена Цингарска, Диана Златанова
Пирин
От района на западен Пирин, където екип на СДП – БАЛКАНИ извършва дейности на терен за изследване на вида, до 2014 г. са събрани повече от 300 проби (екскременти от живи и стомаси от убити вълци). Резултатите, представени във Фигура 1, включват 76 анализирани проби.
За разлика от Западни Родопи, тук процента на домашните животни е значително по-висок. Овцете и говедата от района се качват през целия летен сезон в Национален парк „Пирин“, където пасат директно в местообитанията на вълци и мечки. Стадата кози са със сравнително висока численост. Те, както и овцете и говедата, се извеждат на паша целогодишно в полите на планината, поради мекия климат през зимата. Терените, където пасат стадата, са пресечени и обрасли, което е много удобно за издебване и атаки от страна на вълците.
Краище
Представените данни за храната на вълка в Краище са резултат от събиране на вълчи екскременти в продължение на 4 години. В периода 2000 – 2004 г. са събрани 92 екскремента, от които са обработени и анализирани 74 бр. (Дуцов и др., 2004) (Фигура 2).
Изследваните проби показват разнообразие на хранителните компоненти с лек превес на домашните животни – 53 % / 47 % съответно домашни към диви животни. Подобни резултати се дължат на следното:
- В периода на изследването сърната е с ниска численост в района на Краището;
- Висок е процента на срещаемост на компонента куче във вълчите екскременти.
Присъствието на 2 % домашно прасе в хранителните компоненти беше допълнително изследвано. В района на събиране на пробите няма практика на свободно пашуване на прасета. При анкетиране на местното население няма съобщени случаи за липсващи прасета. Установено беше, че откриването на косми от домашно прасе в екскрементите се дължи на изхвърлянето на кожите от одраните животни извън населените места. Тези данни доказват твърдението, че установяването на остатъци от даден вид животно в екскременти или стомах на вълк, не означава автоматично, че това животно е убито от вълка.
Осогово
През 2003 г. на територията на ДЛС „Осогово“, в Осоговската планина, са събрани първите екскременти от вълк, с цел анализ на хранителния спектър на вида в района. Резултатите от анализа на първите 30 проби показват значителен превес на сърната (Capreolus capreolus) (Фигура 3). Плътността на сърната и дивата свиня в ДЛС Осогово е висока, поради допълнително подхранване и засилен контрол върху бракониерството. Очевидно оптималните условия (богатата хранителна база, комбинирана с висока пригодност на местообитанията (вж. картата на пригодните местообитания) концентрира вълците и плътността им в района е висока.