Възстановява ли се Драгоманското блато 2 месеца и половина след пожара?

На 22 януари 2020 г. най-големият пожар, бушувал в Драгоманското блато през последните години, унищожи около 80% от растителността. Масивите от тръстика, папур, камъш и друга блатна растителност осигуряват подходящи и безопасни условия за водолюбиви птици да гнездят и създават потомство. Драгоманското блато е най-голямата карстова влажна зона във вътрешността на страната. Неслучайно през 2011 г. то е обявено за влажна зона от световно значение – стотици видове птици избират това местообитание, богато на храна и укрития, за своите гнезда.

След като няма растителност, ще загнездят ли птици тази година?

Растителността е устойчива на пожари и още в началото на лятото влажната зона ще се обагри в зелените цветове на младите растения. Освен възстановяването на флората, ключов фактор за успешен гнездови сезон през тази година е нивото на водата. По време на пожара то беше изключително ниско, което е една от предпоставките за голямата площ, обхваната от огъня.

Драгоманското блато, 15 март, сн.: П. Цветков

За пожарите около влажни зони

Драгоманското блато не гори за първи път, но януарският пожар е по-различен заради огромния си мащаб. В нашия географски район естествените пожари са изключително редки събития, особено около влажните зони, и всички пожари досега в района могат да се приемат за умишлени. Проблемът е, че екосистемите не са адаптирани към такива явления. В природата всичко е свързано и едно подобно явление се отразява чувствително, защото води до краткосрочни и дългосрочни промени в средата. Със сигурност досегашната структура на екосистемата е нарушена, както и взаимодействието между видовете.

Архив: Пожар през 2013 г.

Директни щети и последствия в бъдещето

В краткосрочен план може да се очаква, че повечето открити пространства ще привлекат нетипични за Драгоманското блато видове, а традиционни обитатели може да не загнездят. Младите дървета са загинали. Тези с по-силна коренова система като дъба може да избият отново, но ще са необходими поне 10-15 години за да израснат отново до размерите преди пожара. По-старите дървета, които само са обгорели частично, ще се раззеленят, но заради нанесените щети те ще са много по-податливи към болести и е възможно до 10-20 години да изсъхнат напълно. При организираните от СДП БАЛКАНИ залесителни акции в последните 20 години са засадени много дървета, които при естествено развитие без пожари, щяха да са високи над 15 метра…

Драгоманското блато след пожара снимка: Ангел Лазаров

Това са само най-очевидните последствия. Голямото количество пепел води до еутрофикация на водата, което означава по-лоши условия за рибите и съответно по-малко храна за птиците. Все още не може да се каже как огънят се е отразил на останалите растителни видове в блатото, сред които има и редки насекомоядни растения. Дребни бозайници, влечуги, земноводни, безгръбначни също трябва да бъдат специално изследвани, за да се установи дали и какви промени са настъпили в екосистемата.

Анализът изисква продължителни и систематични наблюдения, което означава финансов и човешки ресурс. На този етап от СДП БАЛКАНИ разполагаме с ограничени възможности и затова се фокусираме върху орнитофауната. Наблюденията ни засега не са достатъчни, за да се правят категорични заключения. Споделяме основните резултати досега, защото знаем, че обичате Драгоманското блато и се вълнувате от неговата съдба.

Архив: Драгоманското блато през 2015 г.

Мониторинг на птиците в Драгоманското блато – кой, кога и как?

Експерти от СДП БАЛКАНИ, Националния природонаучен музей и от Българската орнитоцентрала към ИБЕИ на БАН посещават регулярно района и наблюдават състоянието на местообитанието. Това се прави в рамките на ежемесечния мониторинг на водолюбивите птици в Софийско. Мониторингът е инициатива на Българската Орнитоцентрала от 1994 г. насам, която се провежда на доброволни начала спрямо възможностите на специалистите орнитолози.

В рамките на мониторинга регулярно се посещават водоеми около София, като експертите наблюдават птиците от предварително определени GPS координати. Орнитолозите определят вида им, бройки, поведение и отбелязват резултатите във формуляри.Това позволява натрупване на данни, идентифициране на тенденции и набелязване на природозащитни дейности.

Извънредното положение и предприетите мерки за справяне с COVID-19 доведе до непредвидени затруднения в провеждането на мониторинга. Нашият екип прави всичко възможно да провежда поне веднъж месечно наблюдения на Драгоманското и намиращото се в съседство Алдомировско блато, за да проследим процесите, които протичат след пожара. Осъществени бяха посещения на блатото на 16 февруари, 7 март, 14 март, 29 март и 4 април.

Какво наблюдаваме на Драгоманското блато?

Освен видовете птици и тяхното поведение, орнитолозите следят нивото на водата, възстановяването на растителността и отбелязват всички други общи наблюдения. Последните включват забелязани видове, различни от птици; промени, свързани с поведението на животни в района; както и общи тенденции, потенциални заплахи и т.н.

Драгоманското блато след пожара Снимка: Павел Стоянов
Драгоманското блато след пожара на 22 януари, Снимка: Павел Стоянов
Драгоманското блато на 15 март, сн.: П. Цветков

Има ли вода в блатото?

През февруари и март имаше повече валежи и това доведе до покачване на водата в блатото. Промените се документират със снимки, заснети от склоновете на Чепън планина, откъдето може да се види цялата влажна зона и водните разливи. В случай, че заради извънредното положение експертите нямат възможност да посещават района, за мониторинг ще се използват сателитни снимки.

В момента количеството вода е повече от януари, но не е достатъчно, за да осигури достатъчно вода до есента. Необходимо е да има постоянни валежи, за да се задържи и покачи настоящото ниво.

По същия метод ще наблюдаваме общото възстановяване на растителността във влажната зона с фокус върху тръстиковите масиви. Достъпът до вътрешността на блатото за наблюдения на отделните видове растения в момента е затруднен, заради изгорелите дървени пътеки. При затопляне на времето ще се организира теренна работа и във водата.

Архив: Големи бели чапли (Ardea alba)

Какво се случва с птиците?

Най-напред трябва да направим уточнението, че заради изгорялата растителност по-голямата част от влажната зона е открита и птици се забелязват много по-лесно от предишни години. Това означава, че данните за наблюдаваните видове този сезон може да не са съпоставими с тези от 2019 г.

Изгорялата посетителска инфраструктура представлява друго предизвикателство пред мониторинга на птиците. Дребни видове птици като мустакатия синигер (Panurus biarmicus) живеят целогодишно в тръстиките. За да следят тяхната популация, орнитолозите извършваха наблюдения директно от мостчетата и кулата, които сега са неизползваеми. Работата по тяхното възстановяване се забавя заради приетото извънредно положение в България и въведените мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19.

След като направихме тези уточнения, ето информация за наблюдаваните през февруари и март видове. С настъпването на пролетта все повече видове се завръщат и се спират в Драгоманското блато за почивка и изхранване по време на тяхната миграция. Някои от тях са: шилоопашата патица (Anas acuta),  зимно бърне (Anas crecca), клопач (Anas clypeata), голям горски водобегач (Tringa ochropus), бойник (Philomachus pugnax).  

Снимка на ръждива чапла (Ardea purpurea) от фото капан на СДП БАЛКАНИ

Завърнаха се и много от традиционно гнездящите видове в Драгоманското блато като големия воден бик (Botaurus stellaris), белооката потапница (Aythya nyroca), големия гмурец (Podiceps cristatus), малкия гмурец (Tachybaptus ruficollis),водния дърдавец (Rallus aquaticus),  сивата патица (Anas strepera), голямата бяла чапла (Ardea alba), сивата чапла (Ardea cinerea), ръждивата чапла (Ardea purpurea), лятното бърне (Anas querquedula), зеленоглавките (Anas platyrhynchos), тръстиковите блатари (Circus aeruginosus), обикновените калугерици (Vanellus vanellus).  Предстои да видим дали и колко от тях ще създадат поколение във влажната зона тази година.

Може да се предположи, че тази година ще има по-малко видове, които ще загнездят и техния брой също ще е намален в сравнение с минали години. От друга страна най-вероятно ще наблюдаваме в големи количества видове като дъждосвирците, които са благоприятствани от променените условия.

Архив: Видра (Lutra lutra), сн. А. Ралев

Общи наблюдения

При наблюденията през март месец бяха забелязани видри в блатото. При последното посещение все още имаше сняг и не бяха установени  влечуги, безгръбначни и други видове животни. Условията все още не са подходящи да се определи дали някои от изгорелите дървета са оцелели и пак ще се обагрят в зелено. Същото важи и за други видове растителни видове, живеещи в блатото.

До установяване на ограничителните мерки за разпространение на COVID-19 посетители на блатото винаги имаше, макар посетителската инфраструктура да е унищожена. Това само показва, че мястото е любимо на много природолюбители и фотографи. Ако искате да помогнете за възстановяване на дървените мостчета, които позволяват на туристите да усетят магията на Драгоманското блато, може да го направите като изпратите SMS DRAGOMAN на кратък номер 17 777 или дарите в Платфромата.бг. Дейности по възстановяване на посетителската инфраструктура ще започнат възможно най-скоро след преустановяване на извънредното положение.