Hi-tech изследователи на дивата природа

Фоторазказ – нашите приключения в картинки

Забавни моменти от работния процес

Проект „Нi-tech изследователи на дивата природа“ се изпълнява от СДП-БАЛКАНИ и 51-во СУ „Елисавета Багряна“. Той е насочен към ученици от училището, а основната цел е в процеса на работа те да придобият нови знания и умения от нас, като на свой ред ги предадат на своите съученици, родители, приятели, учители. Това трябва да се случи чрез разработването на мултимедийни материали, които да бъдат разпространение он- лайн чрез страниците на Сдружението и Училището във фейсбук, YouTube и сайта Детство сред природата.

Това е сухата част – без картинки, без емоции и усмивки. Но зад един проект стои много, много повече от думички наредени в редички. През тези 6 месеца екипът ни премина през много изпитания, защото работата с деца винаги е много вдъхновяваща, но и много трудна. Днес, обръщайки се назад към изминалите месеци, с усмивка си спомняме за някои наистина забавни моменти, които искаме да споделим с вас. От къде ли да започнем… Може би от приключението ни в Драгоман!

Внимание! Ако не ви се чете забавен фоторазказ, но нямате друг избор, защото това ви е работата, ние имаме предложение за вас! Свържете се с нас и ние не просто ще ви разкажем за нашите приключения с учениците, ние ще ви организираме същото приключение на живо. Помислете си, не е за изпускане. 😉

„Ама много ли ще ходим?“

Още не сме тръгнали, а вече питаме кога ще се връщаме. Да, така действат планините на повечето деца. Чепън не е типична планина с големи върхове и горски масиви, но за това пък е много интересен за ботаниците, които могат цял ден да определят редки и ендемични растения по склоновете му 😊 Мъглата и облаците над Чепън не ни изплашиха и ние се впуснахме в търсене на красивите багри на планината.

Имахме рядката възможност да заснемем тази трудно откриваема орхидея – Обикновена пчелица (Ophrys apifera). Тя е толкова дребничка, че трябваше да сме много внимателни да не я стъпчем докато я търсим в единственото известно находище на Чепън. Беше забавно да гледаме как нашите изследователи се опитват да я видят в тревата и да чуваме възгласа „А ето я, видях я!“ всеки път, когато някой я открие 😊. Но до тук с веселата част от историята. Тъжното дойде няколко месеца по-късно, когато минавайки покрай това място, наши колеги виждат, че храстите са изсечени, черният път е разширен, а върху мъничката полянка край пътя е изсипана изровената пръст. С това се слага край на това находище на орхидеята! Снимката, която виждате вероятно е една от последните на тези орхидеи, правени на Чепън. Децата бяха истински разстроени, когато им казахме, че те са последните хора, видели Обикновената пчелица да цъфти на това място!

Що е то блато и живее ли Шрек в него?!

Изненадващо беше за нас, че голяма част от учениците не бяха посещавали Драгоманското блато – най-голямото карстово блато у нас, само на 45 км от София. Освен това в блатото има изградена инфраструктура – кула за наблюдение и 200 м дървена пътека, което го прави едно от най-достъпните за туристи блата у нас.

Е, мисля, че разбихме представата за блатото като миризливо и страшно място на пух и прах 😊 Красотата на блатото се крие в това, че е диво!

В колона по един и всички в блатото. 😊

Тръгваш по дървените пътеки и само след няколко крачки попадаш в дивата джунгла от папур и тръстика. И веднага след като пресечеш канала в дясно е наблюдателната кула.

А гледката от кулата е уникална – можеш да видиш колко на далеч се простира блатото, водните огледала, в които зеленоножки ходят по листата на бялата лилия, а зеленоглави патици се гмуркат под водата, как вятъра поклаща папура, жабешката песен…

Разбираме защо на повечето млади изследователи не им се слизаше от кулата. 😊

Марта вади всякакви странни неща от водата – интересни блатни растения и охлюви.

Е, пипни го де, не хапе! 😃“ Всъщност не гледаме растението, а това, което е закрепено за долната повърхност на листата му – яйца на охлюви.

Е, не срещнахме Шрек по дървените пътеки, но с чудовищата никога не се знае къде се крият! Блатото е пълно със странности – птица, която мучи като крава (голям воден бик), истински шампиони по ловене на риба и земноводни (чапли, видри), хищни растения, които „ловят“ дребни безгръбначни във водата (мехурка). Но то не е просто дом на тези организми, то е изключително важно за нас хората, защото се явява естествена пречиствателна станция на отпадните води на гр. Драгоман.

„Костенурки! А защо ги гледате?!“

Това обикновено е един от въпросите, които ни питат когато разказваме за Центъра за реинтродукция на сухоземни костенурки. Ами простичко е – отглеждаме ги, за да ги размножим и да върнем тяхното потомство в дивата природа, там където им е мястото. Центърът е разположен на южния склон на Чепън планина, където е по-топло и костенурките ще могат да снесат яйцата си.

Защо са важни влажните зони?

Отговор на този въпрос търсихме и намерихме заедно с учениците в Център за опазване на влажните зони Драгоманско блато.

Опашката пред бинокуляра беше голяма, но си струваща. С негова помощ видяхме някои безгръбначни обитатели на блатото, като този воден скорпион.

Младите ни изследователи си тръгнаха с много нови знания от съвместното ни приключение. Вярваме, че и на тях им беше толкова забавно, колкото на нас. 😊

Лятната ваканция дойде и следващата ни среща с учениците бе чак през есента. Приключението ни продължи с две експедиции в Природен парк Витоша от южната страна, край село Ярлово. Показахме различни методи за изучаване на дивите животни и много, много се забавлявахме. Започнахме с фотокапани, търсихме следи и екскременти, снимахме с дрон, снимахме и себе си 😊, правихме отливка от следа в калта, ловихме жаби… Но стига толкова приказки, нека ви го „разкажем“ цветно.

(Не)познатата Витоша

Може да живеем на едно билетче за градски транспор разстояние от Витоша, но познаваме ли я наистина. А знаете ли, че това е най-старият Природен парк на Балканите?

Спокойно и нашите изследователи не знаеха. 😊

А най-важното е, че някои от нашите ученици се престрашиха да си хванат жаба сами и да я разгледат отблизо! Не било толкова гадно. 😊 Жабките бяха от вида жълтокоремна бумка (Bombina variegata), който има много специфична защитна реакция – когато са уплашени се обръщат по гръб и показват ярко жълтото си коремче, с което искат да ни кажат „Отровна съм, не ме яж“. Тази малка жабка е защитен вид. А да се докоснеш до такова животно е спомен, който остава за цял живот!

Съвсем наблизо попадаме на следа в калта. Точно за това се оглеждаме цял ден. Е следата е от куче, но като няма от вълк и тази ще свърши работа 😉 Забъркваме си гипс с вода, изливаме върху следата, оставяме го да се втвърди (докато слагаме още фотокапани) и воала – имаме си отливка от следа! (Приложено е кратко видео – Sleda).

Фотокапан?! … Това пък какво е?

Фотокапанът е едно такова устройство, което оставяш в гората, за да шпионираш животните. 😊 Само за това ли служи? Май не!

Първата среща на нашите млади изследователи с фотокапан беше още при първата ни сбирка в училище – докато ние им разказвахме за нас и за проекта, той тихичко ги снимаше отстрани 😉 (кратко видео в приложените файлове – First date)

Но какво е фотокапан и как се работи с него, учениците научиха едва през есента при първото ни посещение на Витоша.

На бързо обясняваме как работи, как се монтира, за какво да внимават и как да изберат мястото, на което да го поставят. И след това предаваме техниката в техни ръце. 😊

Поставиха си фотокапана и докато го тестваха дали работи (вижте приложеното видео – Test-kamera-raboti) си попълниха формуляра, заковаха си парцалчето и го поляха с миризливата примамка, отбелязаха си точката на поставяне с GPS-а, за да се знае къде точно е поставен фотокапана.

Звучеше лесно за изпълнение, ама май не е толкова проста работа. 😊

И така цели 5 пъти – 5 групи, 5 фотокапана:

Екип 3 – единственият изцяло дамски екип. 😉 Справиха се перфектно и сами си заковаха пирончетата на примамката! Техният фотокапан има най-много заснети кадри на животни.

С 5-ти екип приключихме поставянето на фотокапаните. Свършихме чудесна работа! Започна трепетното очакване за момента, в който ще видим какво са заснели устройствата. Настана време да приберем нашите изследователи вкъщи, за да споделят с родителите си преживяното през деня. 😊

След месец и половина отидохме да приберем фотокапаните. За съжаление не избрахме най-подходящото време за това – валя ни дъжд и беше студено. Но това не притесни учениците и не стопи ентусиазма им.

Нищо не можа да откаже младите изследователи – нито дъжда, нито ловджиите, които ни спряха и казаха, че не можем да стигнем до края на маршрута си, защото провеждат лов. ☹ Притеснихме се, че гледката на мъртвото прасенце в багажника на джипа ще разстрои децата, но точно обратното – бяха толкова впечатлени, че говориха за него дълго след това.

Успяхме да приберем само 2 от фотокапаните си в този ден, но това не ни разстрои.

Това е последният кадър на един от фотокапаните – щастливата физиономия на един млад изследовател. Няма нищо по-ценно от това! 😃

Всички единодушно решихме, че ще разгледаме „улова“ на фотокапаните някъде на сухо и топло. За това се отправихме обратно към селото. С това приключи теренната ни работа, но не и заниманията ни с децата. Оставаше ни най-трудната част – да подготвим информационни материали, с които да разкажем на всички за нашето приключение заедно!

А какво заснеха фотокапаните?

Сдобихме се с фотокапаните още в началото на проекта и решихме, че е срамота да стоят без да се използват цяло лято. За това ги сложихме в Драгоманското блато. Да, точно така – в блатото, сред водата, тръстиката и лилите, където човешки крак не стъпва 😊 (ако не се броят нашите крака, обути в гумени гащеризони).

Какво заснеха фотокапаните в блатото и в гората може да видите в приложената папка с снимки и видеа – Фотокапани. Приятно гледане!!!

Надяваме се, че чрез този фоторазказ успяхме да ви потопим във водовъртежа от случки и емоции, които преживяхме заедно с учениците. 😊 За нас беше истинско удоволствие!

МАТЕРИАЛИ ЗА СВАЛЯНЕ

Проект „Hi-tech изследователи на дивата природа“ се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Мтел еко грант – природа с бъдеще“ – 2017. За повече информация посетете www.mtel.bg/priroda