От 14 септември до 13 октомври се проведе третият опръстенителен лагер за птици на Драгоманското блато. В него се включиха 38 лицензирани опръстенители и доброволци, които поставиха пръстени на 971 птици от 45 вида.

С над 100 маркирани индивида се отличават три вида – червеногръдката (Erithacus rubecula), мустакатото тръстикарче (Panurus biarmicus) и брезовият певец (Phylloscopus trochilus). Други по-често улавяни видове са еловият певец (Phylloscopus collybita), голямото черноглаво коприварче (Sylvia atricpailla), дългоопашатият синигер (Aegithalos caudatus), блатното шаварче (Acrocephalus scirpaceus), косът (Turdus merula), синият синигер (Cyanistes caeruleus), крайбрежното шаварче (Acrocephalus schoenobaenus) и големият синигер (Parus major). Сред видовете, които по-рядко се улавят в мрежите, си заслужава да се отбележат качулатият синигер (Lophophanes cristatus) и водната бъбрица (Anthus spinoletta).

16 птици от 6 вида, опръстенени по време на предишни лагери, са били уловени повторно. Това включва един голям синигер (Parus major), опръстенен през април 2021 г. от покойния доц. д-р Петър Шурулинков, син синигер (Cyanistes caeruleus) и жалобен синигер (Poecile lugubris), опръстенени по време на лагера през 2022 г., и тринайсет птици, опръстенени на миналогодишния лагер, сред които шест мустакати тръстикарчета (Panurus biarmicus).

Изводи

Опръстеняването на птици е един от методите за изследване на биоразнообразието в района на Драгоманското блато. Чрез него се установява присъствие на дадени видове и тенденции в популациите им. Видовото разнообразие доказва значението на Драгоманското блато като местообитание, осигуряващо храна и почивка на мигриращите птици, както и подходящи условия за зимуване на някои видове.

Опръстеняванията от 2022 г. досега показват, че в мрежите се улавят голям брой мустакатите тръстикарчета. За фотолюбителите на диви птици това не е новина, защото в последните години Драгоманското блато е една от дестинациите за снимане на този вид в естествената му среда. Но те не винаги са се срещали тук. В първите години на възстановяването си влажната зона представлява предимно открити водни площи, обградени с влажни ливади. Постепенно започва да се увеличава растителността – тръстика, папур, камъш, което осигурява още по-богато разнообразие от условия за животните – храна, места за криене и гнездене. Променените фактори на средата привличат мустакатите тръстикарчета, които се превръщат в един от любимите символи на влажната зона.

Съпътстващи събития

Освен научни цели опръстенителните лагери изпълняват и образователна функция. Деца и възрастни са поканени да наблюдават опръстеняването и да видят отблизо различни видове птици, като научават повече за миграцията на птиците и за ценността на влажните зони и Драгоманското блато. Тази година 300 души посетиха лагера, като ¼ от тях бяха деца. Организаторите на лагера отправиха и покана към семейства от Драгоман, а с подкрепата на Община Драгоман се организира посещение и на ученици от СУ „Христо Ботев“. По време на лагера се проведе и среща с местни хора, за да се обсъдят възможностите за провеждане на доброволчески дейности в района.

Опръстенителният лагер се осъществява от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ с подкрепата на проект WaterLANDS по програма „Хоризонт 2020“, който се изпълнява в партньорство с WWF България.

На заглавна снимка: Мъжко мустакато тръстикарче (Panurus biarmicus) – сн. Симеон Гигов