Ние не подкрепяме промените в чл.54 на ЗЛОД, касаещи лова на мечка, защото са в нарушение на Закона за биологичното разнообразие и на европейското законодателство. В резултат на което вече е внесена жалба до Европейската комисия. С оглед да се намалят или избегнат санкции от комисията, както и да се гарантира оцеляването на жизнена популация на кафява мечка при минимизирани щети и риск от нападения ние настояваме да се изпълняват дейностите от плана за действие за кафявата мечка особено в частта засягаща:
- Мониторинг – да се прилага единна научно призната и надеждна методика, която да дава неоспорими данни и гарантира регистриране на тенденциите в популациията на вида;
- Ползването на вида да се извършва според плана за действие и данните от мониторинга, а не на база проценти регламентирани в ЗЛОД.
- Създаване на групи за спешни случай и ефективна работа с проблемни мечки. Изваждане от популацията на проблеми индивиди, както е предвидено в плана. Необходимо е да се разграничи трофейният лов на мечки от отстраняване на проблемни индивиди. В повечето случаи трофейните индивиди са едри половозрели мечки, обитаващи територии далеч от населените места, а проблемни най-често са младите мечки. Ловът на зрели индивиди няма да реши щетите, които нанасят мечките.
В бр.89 от 2010г. на Държавен вестник бяха обнародвани промените в Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). Българският парламент прие аргументите на вносителите (н.п. Емил Димитров и Николай Мелемов и др.), че заради висока численост на мечката в страната (свръх популация) е необходимо регулиране на числеността й с цел намаляване на щети и риска за хората. Така парламентът задължи министъра на околната среда и водите заедно с министъра на земеделието и храните ежегодно да определят годишна квота на ползване на кафявата мечка, която е минимум 3% (максимум 8%) от националната популация. Определената обща квота се разпределя по административни единици (горски/ловни стопанства) от земеделския министър, като не е задължително квотата да бъде реализирана. Данните от проведения мониторинг на мечката през 2010, който беше най-интензивен в област Смолян, показват, че настоящата численост е по-ниска в сравнение с таксацията на агенцията по горите (при таксацията не се изключва възможността една мечка да бъде броена повече от веднъж). Следователно не може да се говори за „свръх популация” в страната или определени райони. Анализи на данните за щетите в област Смолян показват, че това се дължи на определени индивиди, които са загубили страх от човека и често нападат домашни животни и пчелини – проблемни животни. Дори и една-единствена, но проблемна мечка в Германия (Бруно) за 2 месеца нанесе повече щети отколкото всички мечки в България! При определени условия като достъпни хранителни отпадъци, свободна паша, пчелини в мечи местообитания и други, особено в комбинация с интензивен туризъм (събиране на гъби и билки) и друго безпокойство значително се увеличава вероятността за появата на проблемни мечки. Веднъж загубили страх от човека, такива животни остават често в близост до населени места и така се увеличава вероятността и за злополуки с хора.
От горе изложеното става ясно, че щетите и нападенията в Родопите от миналата година се дължат не на прекомерно висока численост, основен аргумент за промяна на законодателството, а на проблемни животни. Променените условия в Родопите последните години – нови туристически ядра (отпадъци), по-интензивни дейности като: подхранване на дивеча, събиране на гъби, дърводобив и други създават предпоставки за поява на повече проблемни мечки. С цел намаляване на проблемните мечки е необходимо да се регламентират някой дейности, да се отстраняват от популацията проблемни индивиди и да се прилагат по-широко мерки за превенция на нападение от мечки. Една от най-ефективните мерки са предпазване на пчелини и домашни животни е поставянето на електрически огради (ел. пастири). СДП Балкани в рамките на проект на пргограма Лайф на ЕК предостява около 30 ел. огради основно в Смолянско
На 26 януари Националната комисия за кафявата мечка – консултативен орган на министъра на околната среда и водите обсъди анализите на данните от проведения мониторинг на мечката в България. Националната популация беше определена на около 550 индивида. Представителите на СДП БАЛКАНИ участвали в комисията, предложиха и подкрепиха предвиденият от закона минимум от 3%. Ние не одобряваме закона, но като граждани на парламентарна република – България, сме длъжни да го спазваме, настоявайки обаче и за спазване на природозащитното законодателство. Като участници в работната група за изготвяне на плана за действие за кафявата мечка в България ние сме приели възможността да се извършва трофеен лов, но при определени условия, включително надежден (научно признат) мониторинг, както и в съответствие на изискванията за дерогации (изключения) по чл. 16 на директивата за местообитанията (92/43 ЕСС).