
В момента се обсъжда първата версия на Националната приоритетна рамка за действия за НАТУРА 2000, 2021-2027 г. СДП БАЛКАНИ се включи със свое становище:
Какво e необходимо за НАТУРА 2000 мрежата България на този етап?
- Подготовка на качествени заповеди за обявяване на защитените зони (приоритети с оглед заплахите за зоната)
- Подготовка на качествени консервационни мерки с оглед екологичните изисквания на видове и местообитания
- Забрани в заповедите за обявяване, качествени оценки за съвместимост
- Качествени оценки, методика за оценка на кумулативен ефект – публично достъпна, научно обосновани мерки за намаляване на въздействието, ако е необходимо изготвяне на каталози със стандартизирани мерки за различни сектори (напр. за дефрагментация на пътища и т.н.)
- Прилагане на националната система за мониторинг на биоразнообразието като систематична дейност, небазирана на търгове с ангажиране на научния потенциал в България, както и гражданската наука
- Обективно оценяване на състоянието на видове и местообитания
- Популяризиране на мрежата
- Мерки за решаване на конфликти и проблеми

Какви са проблеми на НАТУРА 2000 и възможните мерки, които да се включат в рамката?
Заповеди за обявяването на зоните
В тази област основният проблем е, че липсват заповеди за обявяване на защитени зони за природните местообитания. В опит да се компенсира закъснението се разработват заповеди, които не отговарят на европейското законодателство, а още по-лошо не допринасят за опазването на природата.
Препоръка: тъй като липсата на приоритизиране и отделяне на ресурс за разработване на работещи заповеди, освен за количеството, се отразява и на качеството на заповедите за обявяване на защитени зони за природните местообитания, е необходимо работата по заповедите да е ясно дефинирана мярка с адекватно осигурен ресурс.
Друг проблем е, че подходът при актуализация на формулярите за НАТУРА 2000 е неясен и непрозрачен за обществото. Нужно е да се издаде инструкция „за реда и начина на отразяване на нови данни в стандартните формуляри“.
Плановете за управление на зоните
Рамката в момента не отговоря на закона и вместо планове за управление на зоните предвижда разработване на териториални планове, основани на административен принцип. Тоест зони, попадащи в територията на две или повече РИОСВ-та, ще се управляват от няколко плана. Друг въпрос е доколко адекватни ще са мерките спрямо всяка отделна защитена зона.

Проблеми с оценките за съвместимост
Основният проблем тук е, че при оценка за съвместимост на проекти и планове с управлението на НАТУРА 2000 защитени зони не се оценява кумулативния ефект. Тоест не се взема под внимание влиянието на вече одобрени или действащи проекти и планове при оценката на нови предложения… Тук срещу България тече наказателна процедура.
Проблеми с подхода към мониторинга
За да има смисъл мониторинг трябва да се провежда системно и по една и съща методика от обучени експерти. В момента мониторингът на биоразнообразито е резултат от обществена поръчка за милиони левове. Това води до забавени срокове, пропуснати сезони за полева работа и повдигане на въпроси доколко парите на данъкоплатците се харчат целево.
Освен липсата на адекватни теренни данни, сме свидетели на разделяне на някои дейности на проектен принцип, което води до несистематично събиране на данни.
Проблемите с качеството на оценките за благоприятно природозащитно състояние (БПС) и докладването по чл. 17 на директивата
Липсата на качествени теренни данни или каквото и да е полево проучване както се случи през 2019 г. води до неадекватна оценка за сътоянието на видовете. Без системни и актуални данни е невъзможно да се оцени какво се слчува с природата в България и няма база за задаване на цели и планиране на мерки.

Управление на обекти и комуникация със заинтересованите страни
Все още не е ясно кой е отговорният орган за управление на дадена защитена зона. Липсва консенсус между гражданския сектор, експертите и институциите кой е подходящият модел.
Оставащи пропуски в знанията и потребности от научни изследвания
Освен разширавяне на данните за екосистемите, нужно е да се повиши капацитетът за работа със заинтересовани страни и за провеждането на бизнес, който не влияе негативно върху природата.
Мерки за комуникация и повишаване на осведомеността, образование и достъп на посетители във връзка с „Натура 2000“
Такива мерки се предвиждат от различни проекти, изхарчени са много пари, а резултатите са повече от неясни. Информацията не е публична, не се знае до колко души е достигнато, има ли промяна на нагласите, не е уточнено от каква информация се нуждаят целевите публики и т.н.
Има ли връзка между мерките в рамката по екосистеми и заплахите към съответните видове и местообитания?
Когато не са системно установени какви точно са заплахите, няма как да се предвидят адекватни мерки. В становището са изредени конкретни примери, както са и посочени порочни практики.