Допълнително ще разчистваме маршрута и ще сваляме gps координати.

Такса за участие няма да има, но ще се приемат дарения за Центъра.

Начало: 9:00 часа от Центъра за опазване на влажните зони в гр.Драгоман (www.balkani.org/dragoman)

Как да стигнем: с автомобил или влак (в 7:40 от Централна гара)

Записване до 28 април 2011 на:

Тел: (0884) 26 85 52
Ел.поща: dragoman@balkani.org

Особености на маршрута: средна трудност, продължителност 6 часа, денивелация 500 м.

Какво да носим: обувки за планински терен, горна дреха (силен вятър е възможен по билото), вода поне 1 литър/човек, храна, фототехника за панорамни и макро снимки (дългият преход затруднява носенето на тежки обективи).

Повече информация за Чепън планина:

Чепън е карстова планина в Западна Стара планина, Софийска област. Разпростира се на повече от 20 километра в посока изток-запад. Най-високата точка е връх Петров кръст с височина 1206 метра. В подножието на върха има тракийско светилище на бог Сабазий, а на самия връх – стар каменен кръст. В подножието му се намират град Драгоман и Драгоманското блато, образувайки с него прекрасен еко-комплекс. Сравнително слабо е олесен в южната част, с отвесни и почти непристъпни склонове. В северните му части са разпространени много дървесни видове. Отличната гледка към Витоша, Рила, Осоговска, Руй, Сува и Стара планина правят Чепън любима туристическа дестинация. В този район са се водили ожесточени битки през Сръбско-българската война през 1885 година.

Билото е съхранило истинска ботаническа градина на открито. По склоновете му, сред камъните, цъфтят множество редки и красиви цветя, някои от които са български и балкански ендемити. Оголените скали на Чепън предлагат сигурно убежище на редки птици. Освен тях, много прилепи също зависят от карстовите терени. Едни от най-красивите обитатели тук са пеперудите.

http://balkani.org/activities/site-conservation/dragoman-swamp-and-mountain-chepan/description/ – описание на района

http://balkani.org/dragoman/gallery.html – снимки от пътеката по Чепън

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1078227&USER_ID=26816 – есен

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1078236&USER_ID=26816 – зима

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=748392&USER_ID=26816 – пролет

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=623195&USER_ID=26816 – скалния дрозд гледа към Драгоман

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1008452&USER_ID=83074 – тракийското светилище и Драгоманското блато

1. Мониторинг – да се прилага единна научно призната и надеждна методика, която да дава неоспорими данни и гарантира регистриране на тенденциите в популациията на вида;
2. Ползването на вида да се извършва според плана за действие и данните от мониторинга, а не на база проценти регламентирани в ЗЛОД.
3. Създаване на групи за спешни случай и ефективна работа с проблемни мечки. Изваждане от популацията на проблеми индивиди, както е предвидено в плана. Необходимо е да се разграничи трофейният лов на мечки от отстраняване на проблемни индивиди. В повечето случаи трофейните индивиди са едри половозрели мечки, обитаващи територии далеч от населените места, а проблемни най-често са младите мечки. Ловът на зрели индивиди няма да реши щетите, които нанасят мечките.

В бр.89 от 2010г. на Държавен вестник бяха обнародвани промените в Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). Българският парламент прие аргументите на вносителите (н.п. Емил Димитров и Николай Мелемов и др.), че заради висока численост на мечката в страната (свръх популация) е необходимо регулиране на числеността й с цел намаляване на щети и риска за хората. Така парламентът задължи министъра на околната среда и водите заедно с министъра на земеделието и храните ежегодно да определят годишна квота на ползване на кафявата мечка, която е минимум 3% (максимум 8%) от националната популация. Определената обща квота се разпределя по административни единици (горски/ловни стопанства) от земеделския министър, като не е задължително квотата да бъде реализирана. Данните от проведения мониторинг на мечката през 2010, който беше най-интензивен в област Смолян, показват, че настоящата численост е по-ниска в сравнение с таксацията на агенцията по горите (при таксацията не се изключва възможността една мечка да бъде броена повече от веднъж). Следователно не може да се говори за „свръх популация” в страната или определени райони. Анализи на данните за щетите в област Смолян показват, че това се дължи на определени индивиди, които са загубили страх от човека и често нападат домашни животни и пчелини – проблемни животни. Дори и една-единствена, но проблемна мечка в Германия (Бруно) за 2 месеца нанесе повече щети отколкото всички мечки в България! При определени условия като достъпни хранителни отпадъци, свободна паша, пчелини в мечи местообитания и други, особено в комбинация с интензивен туризъм (събиране на гъби и билки) и друго безпокойство значително се увеличава вероятността за появата на проблемни мечки. Веднъж загубили страх от човека, такива животни остават често в близост до населени места и така се увеличава вероятността и за злополуки с хора.

От горе изложеното става ясно, че щетите и нападенията в Родопите от миналата година се дължат не на прекомерно висока численост, основен аргумент за промяна на законодателството, а на проблемни животни. Променените условия в Родопите последните години – нови туристически ядра (отпадъци), по-интензивни дейности като: подхранване на дивеча, събиране на гъби, дърводобив и други създават предпоставки за поява на повече проблемни мечки. С цел намаляване на проблемните мечки е необходимо да се регламентират някой дейности, да се отстраняват от популацията проблемни индивиди и да се прилагат по-широко мерки за превенция на нападение от мечки. Една от най-ефективните мерки са предпазване на пчелини и домашни животни е поставянето на електрически огради (ел. пастири). СДП Балкани в рамките на проект на пргограма Лайф на ЕК предостява около 30 ел. огради основно в Смолянско

На 26 януари Националната комисия за кафявата мечка – консултативен орган на министъра на околната среда и водите обсъди анализите на данните от проведения  мониторинг на мечката в България. Националната популация беше определена на около  550 индивида. Представителите на СДП БАЛКАНИ участвали в комисията, предложиха и подкрепиха предвиденият от закона минимум от 3%. Ние не одобряваме закона, но като граждани на парламентарна република – България, сме длъжни да го спазваме, настоявайки обаче и за спазване на природозащитното законодателство. Като участници в работната група за изготвяне на плана за действие за кафявата мечка в България ние сме приели възможността да се извършва трофеен лов, но при определени условия, включително  надежден (научно признат) мониторинг, както и в съответствие на изискванията за дерогации (изключения) по чл. 16 на директивата за местообитанията (92/43 ЕСС).

Първите 17 бройки бяха предоставени на собственици на пчелни кошари и домашни животни в област Смолян, тъй като в тази област са регистрирани най-много щети. Министерството на околната среда и водите в рамките същия проект ще достави още 55 електрически огради в Смолянско  до края на тази година.

СДП Балкани ще предостави приблизително същия брой електрически огради и в районите на Централна Стара планина, Рила и Пирин.

Една от най-ефективните мерки са предпазване на пчелини и домашни животни е поставянето на електрически огради (ел. пастири). В общините Девин и Смолян през 2008 година също бяха предоставени пилотно електрически огради за защита от мечки и отзивите от местни пчелари са, че това е най-ефективната защита от вида.

Макар и до момента да се проучени едва 50% от планираните ски писти, резултатите са обезпокояващи. Почти всички писти са планирани във вековни иглолистни гори, които съхраняват уникални реликтни видове птици. В Южна Европа тези птици са изолирани само в най-дивите и високи части на планините, обикновено в склонове със северно изложение. Ако всички ски курорти бъдат построени, тяхното оцеляване може да бъде под въпрос.

От есента на 2009 до сега експертите установиха повече от 15 двойки врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), вид който до скоро се считаше за почти изчезнал в България. Малко по-чести, но също застрашени от застрояването на планините са другите птици установени при настоящото картиране: пернатонога кукумявка (Aegolius funereus), Глухар (T.urogallus), Лещарка (B.bonasia), Черен кълвач (D.martius), Сив кълвач (P.canus).

Проучването се осъществява с подкрепата на Българска фондация Биоразнообразие по проект “За да остане природа в България”, финансиран от Европейското икономическо пространство.

При предишна акция  експертите задържаха до град Сливница двама бракониери, ловящи пойни птици с орнитологични мрежи.

Всички диви пойни птици (в т.ч. и щиглеците, често използвани за домашни любимци) са защитени от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/. Улавянето, притежаването, продажбата и убиването им представлява административно нарушение. Съгласно ЗБР глобата за такова  нарушение е до 5 000 лв.

По време на проверката е иззета и коруба от шипобедрена костенурка, която също е защитен вид и търговията с живи или мъртви екземпляри е строго забранена.