Сдружение за дива природа „Балкани“

English

Мониторинг на бозайници чрез генетични методи – успешно въведен в България

Наскоро успешно приключихме работата по „Разработване и внедряване на генетични методи за установяване състоянието на видовете (кафява мечка, вълк, дива котка и рис) на територията на Република България“, дейност 8 от проект „Теренни проучвания на разпространение на видове / оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – I фаза“ (DIR-5113024-1-48) на Изпълнителна агенция по околна среда.

Изпълнението на проекта беше възложено на консорциум ДЗЗД „АКВА-БАЛКАНИ“ – обединение между партньорите АКВАХИМ АД и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ. Ръководител на проекта бе д-р Величка Кърджева (АКВАХИМ АД), ръководител на полевия екип – Александър Дуцов (СДП БАЛКАНИ).

Екипът на СДП БАЛКАНИ прие задачата да разработи и въведе в употреба методики за полево събиране, съхранение и транспорт на генетичен материал от четирите вида бозайници – кафява мечка (Ursus arctos), вълк (Canis lupus), дива котка (Felis silvestris) и рис (Lynx lynx).

Основната цел на проекта беше да се разработят и внедрят нови (генетични) методи за оценка на състоянието на четирите вида бозайници на територията на нашата страна.

ДНК анализите са съвременни и все по-широко прилагани методи за изследване на диви животни. Те ни дават много информация за състоянието, структурата и плътност/численост на популациите, наличие на фрагментация (изолираност) и произхождащия от нея инбридинг, хибридизация и други.

В началото на 2014 г. екипът ни започна работа по изработване на методики за полево събиране на проби. Изискване по проекта беше пробите да се събират чрез неинвазивни методи или простичко казано без да се нараняват или притесняват животните. Типът проби, които могат да се събират неинвазивно, са косми, екскременти и урина. Разбира се използвахме и тъканни проби, но събрани само от вече мъртви животни (от намерени край пътя сгазени или убити по време на лов). Към всяка методика бяха разработени правила за безопасност и полеви формуляри, в които се попълва най-важната информация за всяка проба.

Probi

Проби за генетичен анализ – тъкан и косми

След като методиките бяха готови пристъпихме към изпробването им на терен, за да потвърдим, че избраните методи са подходящи и могат да осигурят необходимите проби за оценката на популациите на тези видове.

Теренната работа започна с планиране на подходящи места за събиране на проби. Те бяха определени на база на дългогодишния опит на експертите на СДП БАЛКАНИ в теренни изследвания на бозайниците в България, както и на литературни данни за разпространението и предпочитанията на видовете към техните местообитания.

Събраните проби от кафява мечка са от косми и екскременти. Космите се събират чрез специални космени капани, а екскрементите чрез обхождане на маршрути в района на обитание на вида. Така в края на полевия сезон бяха събрани 78 проби от мечка.

При вълците се наблегна на събирането на проби от екскременти и тъканни проби от животни, убити по време на лов. В края на проекта бяха събрани общо 59 проби.

VulkЕкскременти на вълк

За дива котка и рис методът на събиране на материал е общ. Усилията бяха насочени към събиране на проби от косми чрез специално поставените за целта капани и тъканни проби от намерени сгазени диви котки по пътищата. Общо бяха събрани 102 проби за двата вида, като 12 от тях бяха определени с висока вероятност да са от рис.

Част от събраните проби са от кучета и домашни котки с цел да се проследи хибридизацията между дивите животни (вълк, дива котка) и одомашнените им роднини.

Work

Космен “капан”

Felis

Космена проба от дива котка

На основата на събраните проби бяха разработени методики за ръчно и автоматизирано изолиране на ДНК от всеки тип материал (косми,екскременти, тъканни проби) за всеки от 4-те вида животни, както и методики за генотипиране до вид, пол и индивид. За да се направи първоначално определяне на структурата и размера на популациите на видовете бяха разработени методики за оценка на състоянието на видовете на национално ниво чрез анализ и статистическа обработка на резултатите от генотипирането. По-подробна информация може да намерите в електронния бюлетин, който предстои да бъде публикуван този месец, на страницата на АКВАХИМ АД (http://www.aquachim.bg/bg/news-view/akvakhim-bieshie-v-osnovata-na-prvitie-za-stranata-ghienietichni-mietodi-za-ghienotipiziranie-na-divi-zhivotni).

Всички методики и формуляри може да намерите на страницата на Изпълнителна агенция околна среда (http://eea.government.bg/bg/bio/opos/activities-results/gienietichni-mietodi-za-analiz).

В рамките на проекта беше проведено обучение на експерти от ИАОС, РИОСВ, Национални и Природни паркове за събиране на проби, както и обучение на експерти от ИАОС за обработка и анализ на събраните данни.

Obuchenie1

Obuchenie2

В края на проекта екипът ни направи демонстрационно представяне на методите за пробонабиране на открито пред ученици от професионална гимназия. Децата научиха как се събират и съхраняват проби за различните видове, защо е важно това и за какво може да се използва.

Obuchenie3

Работа с ученици

Предстои обобщаването на резултатите от проекта и публикуването на информацията в научна статия. Очаквайте продължение ;)

Искаме да изкажем своите специални благодарности на нашите партньори – екипи от служители и експерти на:

АКВАХИМ АД - http://www.aquachim.bg/bg/

Институт по биоразнообразие „Зенкенберг“, Германия - http://www.senckenberg.de/

Институт по полиморфизъм и мутационен анализ, Германия - http://www.i-puma.de/

Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“

Коментари са забранени.