Създаването на образователния център за едрите хищници е подкрепено и от: Darwin Initiative, Anglian Wolf Society, UK Wolf Conservation Trust, Alertis – fund for bear conservation.

Преди месец в Драгоман, възрастен бял щъркел, пострадал от съприкосновение с необезопасен електропровод, беше намерен  под гнездото си. Благодарение на студенти и посетители в Центъра за влажните зони птицата беше изпратена за лечение на раненото крило в Стара Загора. Днес бе пусната на свобода.

БАЛКАНИ често се отзовава на сигнали от граждани за бедстващи птици, като последните години е изпратило десетки птици в Спасителния център за диви животни в Стара Загора. От скоро БАЛКАНИ е и в базата данни на „Национална система 112″, за помощ при сигнали на територията на София и Софийска област. Благодарни сме за доверието, което ни оказвате!

В много случаи можете и сами да помогнете като следвате указанията дадени от нашите колеги от Спасителния център за диви животни – Зелени Балкани.

1. Злополуки по време на лов

2. Нарушена критична дистанция

3. В защита на малките

Експерти на Сдружение за дива природа Балкани подготвиха листовката „Кратки правила за избягване на инциденти с мечки в техните местообитания“. Сдружението предлага на общините, обитавани от мечки, да разпространят листовката сред населението.

Съществуващата информация за вида в България е много оскъдна. За първи път присъствието на риса в у нас е регистрирано през 1862 г. Счита се за окончателно изчезнал от страната ни през 1941г.

От тогава до 1999 г. периодично се съобщава за наблюдавани индивиди или намерени следи от дейността на вида в различни райони. Информацията идва основно от местни хора, но доказателства липсват.

Едва през зимата на 2002/2003 екип на СДП – БАЛКАНИ регистрира следи от рис в средна западна България. Сега вече със сигурност се знае, че видът се завръща в страната, но са необходими допълнителни, подробни и дългосрочни изследвания.

През 2008 бе изпълнен проект на СДП Балкани за събиране на космен материал за анализ и изследване на риса. Наличието на вида беше доказано в Западна Стара планина на базата на ДНК анализ на косми (90% сигурност).

Неоспоримо доказателство за присъствие на рис са направените снимки с фотокапан на 2 индивида в Осоговска планина през 2008 и 2009 г.

Едва ли има някой, който да остане разочарован от впечатляващото биоразнообразие в района. Тук расте най-високата трева на Земята, най-малкото цъфтящо растение на планетата, насекомоядни растения, красивата водна лилия и много други удивителни представители на българската флора. Фауната, адаптирана за живот във водна среда, е не по-малко внушителна: игриви видри, хищни водни костенурки, потайни водни бикове (птици), гласовити шаварчета, сменящи като хамелеон цвета си жабки-дървесници и много други. Само птиците наброяват над 215 вида! Чепън планина е като ботаническа градина на открито, по чийто варовикови хребети се срещат редица балкански и български ендемити.

Добре маркираните еко-маршрути, дървени мостчета, кула за наблюдение и информационни табели благоприятстват за безопасността и по-добрата информираност на всеки посетител. През 2009 г. отвори врати Център за опазване на влажните зони и „Драгоманското блато”, който вече  посреща своите гости с експозиция за влажните зони, осигурява бинокли, зрителни тръби, велосипеди и екскурзоводски услуги.

Екскурзията на туристическа фирма Травентурия ще ви отведе именно до тази уникална местност, разположена само на 40 км от София.

За ученическите групи има разработена специална образователна програма, която по интересен и атрактивен начин представя достойнствата на влажните зони в България. Цел на програмата е да възпита природощадящо поведение в подрастващото поколение, да ги научи да боравят с бинокъл, зрителна тръба и определител за птици. Освен, че ще може да влезе в длъжност “специалист орнитолог”, всеки участник ще научи от дипломиран биолог за важността на влажните зони, ще му бъде прожектиран научно-популярният филм „Живото блато” и ще разгледа образци на най-често срещаните водни растения.

В края на програмата е предвиден кратък преход в подножието на Чепън планина, разкриващ прелестите на карстовите образувания и многообразието на населяващите я растителен и животински свят.

Програма на еднодневна и полудневна екскурзия може да бъде открита на www.pytuvane.com.

Допълнителна информация може да получите на телефоните на Травентурия ООД – 02/4890883 и 02/4890885. Повече за природозащитните дейности на СДП Балкани в района можете да видите тук:

Цена за целодневна екскурзия: 15 лв

Период на провеждане: Април – Октомври

Цената е на човек; валидна е при минимум 30 записани участника и включва: професионален екскурзовод от агенцията, местен експерт, автобусен превоз София – Драгоман – София, входни такси, предоставяне на бинокли и зрителни тръби и медицинска застраховка.

Горите и влажните зони са най-продуктивните и ценни екосистеми в България и света. Те имат изключително ключово значение за  запазване на биологичното разнообразие, съхранението на почвите, контрола на ерозията, регулиране на водния режим, подобряване качеството на водите и въздуха. В същото време те са основен елемент в глобалния въглероден цикъл и представляват значителен склад на въглерод.

Отчитайки важността на природните екосистеми, тяхното опазване и устойчиво управление, Сдружение за дива природа Балкани започва реализиране на проект: „Гори и влажни зони в България – интегрирани инструменти за смекчаване на глобалното затопляне и опазване на природата”, Финансиран от ПРОГРАМА ЗА МАЛКИ ПРОЕКТИ НА ГЛОБАЛНИЯ ЕКОЛОГИЧЕН ФОНД

Проекта се изпълнява в партньорство с :

Сдружение „Проект Родопи” и  Държавно горско стопанство „Ивайловград”,

с подкрепата на Министерство на околната среда и водите и Изпълнителна агенция по горите.

Дейностите по проекта се осъществяват в следните 3 района на страната:

• На територията на Държавно горско стопанство „Ивайловград”
• Иглолистните гори в Перелишкия дял на Западни Родопи
• Драгоманското блато

Основни цели на проекта:

1 Уточняване методика за проучване съхранението и фиксирането на CO2 в 3 важни екоститеми и едногодишно изследване значението на тези екосистеми за намаляване на последиците от глобалното затопляне и съпоставка с целите за опазване на биологичното разнообразие.

2. Проучване и демонстриране на възможностите за кандидатстване на проекти за гори и влажни зони на пазарите за въглеродни емисии, чрез разработване на 3 проекта, подпомагане на МОСВ при икономически анализ на проекти и промотиране на възможностите за кандидатстване.

3. Адаптиране на управлението на горите и влажните зони и прилагане на моделни дейности като залесяване с местни дървесни видове и използване на биомасата от блатата като възобновяем енергиен източник.

Макар и до момента да се проучени едва 50% от планираните ски писти, резултатите са обезпокояващи. Почти всички писти са планирани във вековни иглолистни гори, които съхраняват уникални реликтни видове птици. В Южна Европа тези птици са изолирани само в най-дивите и високи части на планините, обикновено в склонове със северно изложение. Ако всички ски курорти бъдат построени, тяхното оцеляване може да бъде под въпрос.

От есента на 2009 до сега експертите установиха повече от 15 двойки врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), вид който до скоро се считаше за почти изчезнал в България. Малко по-чести, но също застрашени от застрояването на планините са другите птици установени при настоящото картиране: пернатонога кукумявка (Aegolius funereus), Глухар (T.urogallus), Лещарка (B.bonasia), Черен кълвач (D.martius), Сив кълвач (P.canus).

Проучването се осъществява с подкрепата на Българска фондация Биоразнообразие по проект „За да остане природа в България“, финансиран от Европейското икономическо пространство.