София, 10 януари 2014 г.
Относно: Допълнителна информация за нападенията на вълци в Странджа и Средна гора
Уважаеми представители на медиите,
Обръщаме се към Вас във връзка с репортажите за зачестили нападения от вълци върху домашни животни в Странджа и Средна гора:
- репортаж на БТВ от 8 януари за вълците в Странджа и държавна политика за защита на хищника,
- репортаж на БТВ от 9 януари за вълците в Средна гора;
- репортаж по Нова телевизия от 9 януари за вълците в Средна гора;
- статия в www.24chasa.bg от 9 януари.
Тъй като специалисти от Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ проучват едрите хищници у нас повече от 20 години, използвайки признати и утвърдени научни методи, имаме събрани данни и аргументирана информация за състоянието на вида у нас. Считаме, че при подготовката на репортажи по дадена специфична тема е необходимо да се правят консултации със специалисти, така че информацията, която се разпространява, да бъде достоверна.
Темата за вълка е особено чувствителна и е повод за изказване на различни мнения, част от тях основавани на неразбирането на вида и недостатъчните знания за него. Обобщения в публичното пространство като: „Ако не бъдат убити сега, вълците до месец ще станат повече и ще нападат дори хората в дворовете им…“ (Нова телевзиия, www.24chasa.bg) и „Законови пропуски и противоречия превръщат вълците в Странджа в напаст” (БТВ) са необосновани, създават излишно напрежение сред обществеността и подклаждат негативното настроение към един биологичен вид.
В световен мащаб има изключително редки доказани случаи на нападения от вълци над хора. За България няма нито един доказан случай.
Вълкът има вроден страх от човека, породен от хилядолетия преследване!
Увеличаване на щетите от вълци в даден район не означава задължително, че числеността на вида е нараснала. Повечето нападения и щети върху домашни животни най-често са резултат от недостатъчна естествена хранителна база. В България това са основно копитните видове – сърна, дива свиня, благороден елен, както и заек). Международни и национални изследвания доказват, че там, където естествената храна е достатъчна за вълка, видът се храни основно с диви животни. Вълците убиват и изяждат не повече от 14 % от прираста на видовете, с които се хранят. Имайки предвид мащабите на бракониерството в страната, трябва да признаем, че не вълкът е виновен за намаляване на дивите копитни (дивеча) в някои райони на страната.
Зачестяване на нападения върху домашни животни се наблюдават и при разбита структура на семейните групи на вълците. Това се случва, когато бъдат убити възрастните индивиди (родителите), които са най-опитни и организират глутницата за лов на диви животни. Често в такива случаи младите се разделят и се придвижват самостоятелно, като ловуват по-дребни или по-лесни за улавяне животни – домашните. С други думи интензивната ловна преса над вида не дава очакваните резултати – прекратяване на нападения над домашни животни, а тъкмо обратното – нападенията зачестяват. Това създава впечатлението, че вълците са много.
В репортажите се споменава национален План за действие за вълка (ПДВ). Да, в момента работна група с участието на всички заинтересовани страни (лесовъди, ловци, животновъди, биолози, еколози и други) изработва такъв плaн за действие. Той е международно задължение на страната ни, според Директива 92/43/ЕИО за опзване на естествениете местообитания и на дивата флора и фауна, транспонирана в Закона за биологичното разнообразие. Такива документи вече са приети за други видове като кафявата мечка, дивата котка, дивата коза и др.
План за действие НЕ означава план за защита на даден вид.
Един такъв документ описва състоянието на вида, поставя принципите на управление на популациите му, както и редица от приоритетни дейности за реализиране на това управление. В плана за действие се включват мерки и механизми за минимизиране на конфликта с човека. Пример са мерки за превенция и намаляване на нападения – пастирски кучета, електрически огради, както и механизми за компенсиране на щети на животновъди, нанесени от вълка. В момента щети от вълци не се изплащат. За да стане това възможно, е необходимо най-напред да се приеме по-горе цитираният план като мярка за опазване на вида в съжителство с хората и минимизиране на щетите. ПДВ определя също методи за мониторинг на вида, образователни кампании с цел повишаване информираността на хората за дадените видове и др.
Настоящите данни за вълка от таксацията на дивеча има основен недостатък, че се извършват на ниво горски и ловни стопанства. Глутниците обаче обитават големи територии и не познават границите на ловните и горските стопанства, като често ги преминават. Така се натрупва голяма грешка в оценката на числеността.
В момента лова на вълка е позволен целогодишно. В миналото се организираха хайки за вълци след края на ловния сезон за дива свиня. Въпреки участието на десетки хиляди ловци, почти нямаше убити вълци. Затова пък на други видове като сърна, дива свиня не им се разминаваше… По тези причини хайките бяха забранени.
В България ловният сезон за дива свиня е от 1 октомври до 15 януари, което ще рече 20 и повече дни за организиране на ловни излети. Провеждането на гонки в едни и същи гори означава увеличен натиск върху всички животни в района. В резултат числеността на дивеча е значително под емкостта на местообитания ( допустим запас). България е една от малкото страни, където законно се провеждат толкова много гонки годишно. Натискът за провеждане на хайки всъщност се явява опит за удължаване на и без това дългия ловен сезон.
При провеждане на ежегоден мониторинг чрез прилагане на научно обосновани методи, може да се определи какво е състоянието на вида, дали е необходимo той, както и другите ловни видове да бъдат защитени в определени периоди на година и/или в определени райони.
СДП – БАЛКАНИ работи по темата за опазването на домашните животни от хищници и прилагане на различни методи с тази цел повече от 15 години.
Считаме, че репортажите по темата трябва да популяризират възможностите за защита на хората и да ни образоват как да съжителстваме успешно с дивата природа.
Пример за ефективна защита на добитъка при нощувки и в кошари са електропастирите, които са все по-достъпни като цена и широко разпространени.
Традиционно в България всички домашни животни са били придружавани от пастир с овчарски кучета, за да се предпазят стадата от дивите хищници. Свободно пуснатите домашни животни не притежават никаква защита и е невъзможно за хищника да ги различи от естествената си хранителна база. Съвместно с Дружество СЕМПЕРВИВА, които са специалисти в изследването и опазването на наши местни породи, още през далечната 1997 г. бяха стартирани дейности по връщането на каракачанското куче в естествената му среда – сред стадата домашни животни. По този начин много стопани получават безвъзмездно надеждна охрана на стадата си, а от друга страна популацията на нашата изчезваща порода пастирско куче постепенно се възстанови.
Накрая искаме да обърнем внимание, че много от добрите пастирски кучета биват убивани от ловци, което на практика лишава стадата домашни животни от най-надеждната им защита. Крайно време е на този неоспорим факт да бъде обърнато подобаващо внимание!
С уважение
Александър Дуцов
/председател/
За контакти: Елена Цингарска – 0888 268 414