Становище на СДП БАЛКАНИ за плана за управление на ПП „Българка“

До:
Обединение „Българка -2013“
гр. Пловдив 4000
бул. Христо Ботев №92 -В, ет. 2
имейл: bulgarka2013@abv.bg
 
ДПП Българка
гр. Габрово
ул. Чардафон №1
имейл: dppbulgarka@abv.bg

 

Становище на СДП Балкани относно план за управление на Природен парк „Българка“

 

Одобряваме философията на Плана, представен на 17 и 18 февруари 2014 г. в градовете Мъглиж, Трявна и Габрово. Считаме, че екипът е свършил много добра работа по разработването на плана, в т.ч. по изследване на нагласите на местното население чрез социологическо проучване. Подкрепяме приемането на плана като основен документ за управление на ПП „Българка“ и считаме, че това трябва да стане възможно най-скоро, за да се осигури опазването на уникалната му природа.

Експертите на нашето сдружение познават много добре територията на парка и участваха в редица изследвания на терен. Това ни дава увереност да твърдим, че буковите гори на ПП „Българка“ са сред най-ценните и представителни в България. Много видове, които са добре представени в тези гори, са изключително редки в национален мащаб. Именно затова трябва да бъдат предприети адекватни и спешни мерки по опазването на вековните букови гори в парка, много от които са застрашени от изсичане и застрояване.

Същевременно имаме някои бележки, свързани със зонирането, режимите и нормите, както и по отношение на отразяването на орнитологичните данни, събрани от нашите експерти при предварителната инвентаризация на орнитофауната на парка, проведена през 2012-2013 г. по задание на ПП „Българка“.

 

1. Бележки по зонирането

 

Според нас предложената Зона за временна забрана за ползване на ресурсите (маркирана на предложената карта на зонирането в червено) е крайно недостатъчна за опазването на приоритетни и редки видове птици , установени при инвентаризацията на парка. Така например от 38 установени в парка находища на южния белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi) – един от най-редките видове в национален мащаб, включен в Червената книга на България, защитен от ЗБР и в Приложение 1 на Директивата за птиците – само 12 попадат в рамките на зоната за временна забрана. Тоест 68,5 % от популацията в парка остава извън тази зона, а се опазват само 31,5 %.Видът е крайно уязвим на сечите, тъй като е тясно специализиран и се среща само в стари букови и дъбови гори богати на суха стояща дървесна маса. За опазването му е задължителен режим като този, предложен в зоната с временна забрана на дейностите. Същото важи и за други редки и защитени видове – червеногушата мухоловка (Ficedula parva), полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata), сивия кълвач (Picus canus) и осояда (Pernis apivorus). За червеногушата мухоловка 65 % от установените находища в парка остават извън зоната с временна забрана на дейности. При полубеловратата мухоловка, която е световно застрашен вид, този процент е 59 %,а при сивия кълвач – е 74 %. При осояда нито едно от установените находища не попада в зоната с временна забрана на дейностите. Тези примери показват , че тази зона е необходимо значително да се коригира и разшири.

В Приложение 1 изпращаме разработен нов вариант за разположение на зоната с временна забрана на дейностите. Особено важно е включването на нов участък от тази зона в горните части на басейните на реките Паничарка и Левичарка, където са установени голяма част от находищата на редки и застрашени горски видове птици в ПП “Българка“. Също така от голямо значение е включването на нови територии от долината на р. Козя река , където сме установили една от най-високите плътности на гнездене на полубеловрата и червеногуша мухоловки на територията на парка (и в България). Корекции с по-малки мащаби са нужни и в останалите участъци от парка. Коригираният от нас вариант вече включва 71 % от находищата на белогръбия кълвач, 69,5 % от находищата на сивия кълвач, 80 % от находищата на червеногушата мухоловка, 86,7 % от находищата на полубеловратата мухоловка и 3 от 5-те находища на осояда. Тази корекция на зонирането ще осигури дългосрочното опазване на тези и на други горски видове птици.

Отделите и подотделите, които следва да формират зоната с временна забрана на дейности са следните:

ДГС „Габрово“:

1,3,4, 5 а,ф,у,т,ж,м,н,о,п,р,1,2 ; 9 д,е,а ; 10,11,12,13,14 /без културите/,15,16,20,21,22 л,н,з,ж,д; 24 д,в,н; 25в, 23 и,з,,е,д,г,в; 8 л,м; 19 /без културите/, 17 к,з,м,н; 30,36,35 /без „л“/,48 м,н,и,б,в,к; 46,49,51 а,б,в; 52а,53,54,55а, 57,58,59,60,61,62,63,64,65,66,67,68/без култури/,83,84/без култури/,85,77 м,л,р,т,с,и,ч; 87,95,100/без „в“/, 101,106, 107 а,б; 111,112,113,114,115,116,117 д,м,с,п,р,и,о; 77 б; 75 а,г,и; 118 /без „з“/,119,121,122

ДГС „Плачковци“: 45 /без културите/, 46,49 /без културите/, 51,52 б,в,с,т,н; 56,57,59,61 о,р; 62,64, 18 д,г,е,в; 19,22,21, 26 е,ж,з; 27 х,ф,ц,ч,ш; 300,301 /без културите/, 302 б,д,ш,ф,х,ц;125, 126, 127,128,129 ч,ш,е1,г1,в2,в1,д1,ю1,и1,а,н1,м1;

ДГС „Мъглиж“: 335,342,341

Bulgarka PP rev_zonation_Balkani1

 

2. Бележки за корекции по отношение на частта „Режими и норми“

 

Считаме, че в част „Режими и норми“ трябва да се включат следните:

  • санитарните и други сечи да се водят така,че сухата стояща и паднала маса на ниво подотдел да не спада под 40 куб.м /хектар. Това изискване ще осигури подобряване на качествата на местообитанията и хранителната база за белогръбия кълвач, черния кълвач, червеногушите и полубеловратите мухоловки и други горски видове и се препоръчва в редица публикации (WWF Report 2004; Czeszczewik, Walankiewicz, 2006;)
  • в горскостопанското планиране, което ще се извършва след приемане на Плана за управление или действащо към момента, най-малко 20 % от горите на ниво отдел трябва да бъдат оставени без експлоатация – обособени за гори във фаза на старост (над 100 години или ако няма такива – други високостъблени гори). При горската сертификация на обикновените държавни лесничейства този процент е 10 %, но в случая се касае за природен парк, който е обявен с основна цел – опазване на горите. Според нас горите във всички територии извън Зоната за временна забрана за ползване на ресурсите трябва да са обект на по-сериозно опазване и да служат като естествени коридори за връзка между сърцевинните части на разпространението на приоритетните за опазване горски видове птици.
  • сечите в природния парк – било то възобновителни или пробирки, при еднократно отсичане да не надхвърлят като интензивност 10 % за всяка горскостопанска единица. Това ще осигури дългосрочно опазване на местообитанията на редки и застрашени видове в парка.
  • при провеждане на сечи се запазват стояща и лежаща мъртва дървесина и загиващи дървета, които са не по-малко от 10 % от запаса на насаждението преди сечта, като не по-малко от 7 % е стояща мъртва дървесина . Това са проценти, отговарящи на първата посочена от нас корекция по-горе.
  • в точка 3.2.1.2. от Плана в раздела ЗАБРАНИ, подточка (2) текстът да се коригира на: „Промяна на начина на трайно ползване на имотите,с изключение на инвестиционни проекти на държавата с национално значение, при които има промяна на предназначението след изключване площите от защитената територия“. Същата корекция да се отрази и в точка 3.2.2.1., подточка (2).
  • в точка 3.2.1.2 от Плана в раздела УСЛОВИЯ при ползването на дървесина в горите подточка 17 трябва да отпадне, тъй като описаният казус – „изключване от територията на парка с цел застрояване на площи заети от горски местообитания целеви за опазване в зоната и попадащи в горите във фаза на старост“ според нас е недопустимо действие, нарушаващо ЗБР и Директивата за местообитанията. Ако ще се допускат инвестиционни предложения за строителство в парка те ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да бъдат извън територията на горите във фаза на старост и на целевите местообитания. За какво се създава зониране на парка ако всяка територия от него може да се изключва при решение на някоя община?
  • в точка 3.2.1.2 от Плана в раздела ПРЕПОРЪКИ при ползване на дървесина в горите да се добави следната препоръка: „Да се въведе практика по маркиране на хралупести или много стари дървета и дървета с гнезда на грабливи птици или черен щъркел на територията на парка. Те да бъдат маркирани така , че да бъде ясно видимо че не бива да бъдат отсичани.Това би помогнало много за опазването на тези ключови за биоразнообрзаието дървета. Подобна практика е въведена в много западноевропейски страни.
  • в раздел „Условия при ползването на дървесина в горите“, /13/ при констатиране наличие на гнезда на орли или черен щъркел, около тях се оставя зона с радиус 500 м., в която не се провеждат горскостопански мероприятия. За останалите видове дневни грабливи птици сме съгласни буфера около установените гнезда да остане 250 м. , както е предложено от екипа разработил Плана за управление. Най-редките видове като черен щъркел и орли, които биха могли да бъдат установени като гнездящи са с посочени буфери в Ръководството по сертификация на горите у нас с много по-голям буфер от предложените 250 м. и това трябва да се коригира в Плана. Тези видове са много по-уязвими и плашливи при гнезденето си. Прогонването им при горскостопански дейности дори и за кратко би довело до провал в гнезденето им. Един от най-важните видове птици за опазване в парка е скалният орел, а той може да гнезди по дървета и вероятно 1 двойка гнезди именно на дърво в парка (гнездото не е намерено досега).

 

 

3. Други бележки

 

Сред подцелите на Плана за управление и дейностите, които ще доведат до подобрение на статуса на определени птици – са посочени лещарката, грабливите и водолюбивите птици. Според нас тук трябва да бъдат посочени и кълвачите (особено белогръб кълвач) и горските насекомоядни врабчоподобни птици (особено червеногуша и полубеловрата мухоловка), които са най-важните птици на опазване в парка и в защитената зона по Натура 2000. Именно за посочените 3 вида паркът вероятно опазва най-голям процент от националните им популации. Водолюбивите птици според нас нямат място сред приоритетните за опазване видове в парка, тъй като същият не предоставя добри местообитания за тях.

Дата: 19 февруари 2014 г.

С уважение,

Александър Дуцов

Председател на УС на СДП БАЛКАНИ