Предложение за мерки за опазване природата на Черно море и популациите на китоподобните бозайници

ДО

Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Г-ЖА ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Г-Н ИВАЙЛО СИМЕОНОВ

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОРСКО ДЕЛО И РИБАРСТВО“

Г-Н ЯНЧО ЯНЕВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИАРА

 

Относно: Предложение за мерки за опазване природата на Черно море и популациите на китоподобните бозайници.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Сдружение за дива природа БАЛКАНИ изразява своята подкрепа за инициативата за опазване на делфините и борбата срещу нелегалните и неустойчиви практики за риболов в Черно море.

Категорични сме, че трябва спешно да се реагира на възникналата криза със завишената смъртност на китоподобни бозайници в българската акватория на Черно море през последните седмици. Подкрепяме досега предложените мерки за включване на Гранична полиция при борбата с нелегалния риболов, както и изготвянето на процедура за реакция при установяване на случаи на мъртви делфини по Българското Черноморие.

Междувременно предлагаме и апелираме да бъдат приети редица мерки, които могат да облекчат цялостния натиск върху черноморската екосистема. Част от мерките сами по себе си няма да решат горепосочения проблем, но в дългосрочен план ще подобрят общото състояние на екосистемата и ще осигурят стабилността ѝ.  Само по този начин може да се говори за дългосрочно решаване на проблемите, регистрирани в българската територия на Черно море и засягащи както популациите на морските бозайници, така и устойчивия риболов в страната.

С настоящото писмо бихме искали да Ви предложим следните мерки за опазване природата на Черно море и популациите на делфините.

1. Забрана за стопански и любителски риболов в Черно море с всички дънни тралиращи и драгиращи средства.

За целта в Закона за рибарството и аквакултурите трябва да се промени чл.35, ал.1, т.3 както следва:

Чл. 35. (1) Забранява се стопанският и любителският риболов в обектите почл. 3, ал. 1 със следните уреди, средства, принадлежности и приспособления:

1. взривни материали, отровни и упойващи вещества;

2. (изм. – ДВ, бр. 59 от 2012 г.) електрически ток и технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток и лъчения;

3. (доп. – ДВ, бр. 59 от 2012 г.) дънни тралиращи и драгиращи средства

(да се премахне „с изключение на бийм трал“).

Междувременно да бъде издадена забрана за ползване на бийм трал в Черно море от Министъра на земеделието и храните. Траленето с бийм трал е разрешено от 2012 година. Обосновано е с борбата с инвазивния вид морски охлюв – рапан (Rapana thomasiana), но това не е достатъчно съобразено с дънните екосистеми и те претърпяват сериозни увреждания. Кораб, който влачи дънен трал, разорава ивица от 10-12 км за един час, а облакът с утайка убива морски организми на 10 пъти по-голяма площ.

Алтернатива на събирането на рапани чрез метода на тралирането е събирането им от водолази. Количествата събрани по този начин са по-малки, но пък методът е изцяло неинвазивен и напълно селективен. Трябва да бъдат предприети мерки за насърчаването и прилагането на този метод.

С тази мярка ще се постигне:

–          прекратяване унищожаването на дънните организми и екосистеми, хранителната база за делфините и техните местообитания;

–          предоставяне възможност за възстановяване на естествената дънна (бентосна) екосистема;

–          насърчаване на устойчиви рапаноловни практики.

2. Постигане на научен консенсус за налагане мораториум върху риболова на калкан.

Във възможно най-кратки срокове Институт по океанология и Институт по рибните ресурси да анализират всички изследвания върху популацията на калкана и да излязат с доклад. Да се постигне научен консенсус дали, и за колко години е нужно да се наложи мораториум за улова му. С евентуална забрана за улов на калкан ще се постигне:

–          възстановяване на популацията на калкана;

–          ограничаване на смъртността на делфини в мрежите за калкан през периода на забрана;

–          дългосрочен положителен ефект върху риболова на калкан.

3. Допълнителни мерки в Програмата за рибарство и аквакултури за новия програмен период.

Да се осигури достатъчен ресурс за финансиране поставянето на пингъри (звукови устройства, прогонващи делфини) на поне 70 % от риболовните съоръжения за стопански риболов (даляни и дънните мрежи) до 2018 година. При тази мярка трябва да се упражнява контрол върху правилното поставяне, експлоатацията и вида на използваните устройства. Те трябва да бъдат сертифицирани, с ненараняваща честота на излъчване и доказана ефективност – (РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 812/2004 НА СЪВЕТА от 26 април 2004 година, Определяне на мерки относно приуловите на представители на разред китообразни в риболовните полета и за изменение на Регламент (ЕО) № 88/98). 

През последните години пингъри бяха поставени на даляни по Българското Черноморие по пилотен за страната ни проект – http://balkani.org/category/опазване-на-видове/делфини/. Първоначалните данни показват висока успеваемост при превенцията на щети от делфини върху риболовните съоръжения  тип „даляни“ и в същото време устройствата не оказват вредно въздействие върху животните (не се отчита промяна на поведението им или прогонване от местообитанията им). Използването на пингъри в рибарските съоръжения и мрежи доказано намалява приулова на делфини в много страни по света, в някои от които поставянето им дори е задължително.

С тази мярка ще се постигне:

–          намаляване на приулова на делфини в рибарски съоръжения;

–          намаляване на икономическите щети за рибарите, причинени от делфини.

4. Прилагане на мониторинг на различните видове риболовни съоръжения с цел отчитане на приулова.

Прилагането на ежегоден мониторинг на различните видове риболовни съоръжения за наличие на приулови (оплетени делфини), ще даде възможност да се оцени най-точно, кои са потенциално опасните риболовни съоръжения и ще могат да се предприемат адекватни мерки. При установяване на „най-опасни“ за делфините рибарски съоръжения, ще се насочат най-много усилия към тях за превенция (поставяне на пингъри). Целта е едновременно да се опазят морските бозайници (предотврати заплитането им), и да се запазят традиционните риболовни практики и да се намалят икономическите щети за рибарите.

5. Международно сътрудничество с другите черноморски държави за опазване популациите на делфините.

Необходимо е проучване на международно ниво между държавите в Черноморския басейн дали проблемът със завишената смъртност на китоподобни бозайници е локален за България или е общ за целия регион (в т.ч. сравнително проучване на инциденти и смъртност на делфини в румънски и турски води). При данни, че завишена смъртност на делфини е регистрирана в акваторията на повече от една държава, трябва да бъдат потърсени причините не на локално ниво, а с всички научни средства на засегнатите държави, за да бъдат предложени общи мерки за решаване на проблема. Всички предложени мерки за борба с нелегалните и неустойчиви риболовни практики трябва да се предложат и на останалите черноморски държави. Създаване на обща база данни за популациите и смъртността на трите вида делфини с обществен достъп.

Вярваме, че предложените от нас мерки ще спомогнат и допринесат за запазване на природата на Черно море и едновременно с това, за запазване на устойчивия и традиционен риболов в българската акватория.

Имаме готовност да обсъдим с всички заинтересувани страни тези и допълнителни мерки за разумното ползване на рибните ресурси и за намаляване конфликта между хората и китоподобните.

 

С уважение

Александър Дуцов,

Председател на УС на СДП БАЛКАНИ