Общата цел на проекта е: възстановяване и опазване на благоприятното състояние на защитени видове в ЗМ „Алдомировско блато” и защитени зони „Драгоман”, „Западна Стара планина и Предбалкан” и „Раяновци” в района на община Сливница и поречието на река Нишава.

Основните дейности включват:
1.    Възстановяване на ихтиофауната, като хранителна база на водолюбивите птици в Алдомировското блато.
2.    Ограничаване негативните фактори върху защитените птици, в т.ч. безпокойството през размножителния период
3.    Възстановяване на критично застрашено находище на лалугера в близост до Алдомировското блато.
4.    Оборудване и функциониране на “ex-situ” център в близост до Драгоманското блато с цел стартиране на дейност за реинтродукция на популациите на Шипоопашата костенурка
5.    Експедиции за търсене на диви сухоземни костенурки  с цел формиране на размножителна популация в “ex-situ” центъра.
6.    Създаване на участък за размножаване и опазване in-situ на изчезнали и застрашени растения.
7.    Популяризиране на видовете и възпитаване на културата за опазване на околната среда, чрез организирани посещения и лекции на открито.
8.    Изготвяне на ръководство за прилагане на оценка на съвместимостта за влечуги и земноводни от приложение 2 на ЗБР.
9.    Организация, управление и публичност
10.    Одит

Благодарение на проекта ще бъдат постигнати следните резултати:
•    Подобрено благоприятно състояние на водолюбиви и грабливи птици, лалугер, видра и виюн
•    Намаляване на случаите на нарушаване на заповедта за обявяване на ЗМ „Алдомировско блато”
•    Постигнато поразумение с „ЧЕЗ Разпределение България” АД за обезопасяване на рисковата енергопреносна мрежа
•    Оборудван и действащ център за размножаване на Шипоопашати костенурки, като основа за възстановяване на благоприятното състояние на вида в района
•    Създаден участък за размножаване и опазване in-situ на водолюбиви и влаголюбиви растения
•    Одобрени и стартирали програми за реинтродукция на блатна перушина, хипурис и блатно кокиче
•    Изпълнени дейности, предвидени в планове за действие за шахматовидна ведрица, ниска теменуга
•    Подобрени условия за устойчиво ползване на рибните ресурси в ЗМ „Алдомировско блато”
•    Ограничени отрицателни фактори, влияещи върху целевите видове
•    Повишена обществена подкрепа за опазването на целевите видове
•    Изготвен научно-популярен филм, проведени 32 посещения на ученически и студентски групи в района на Алдомировското блато и центъра за костенурки; 1000 запознати с биоразнообразието ученика, 30 училища запознати с образователната програма на открито
•    Изготвено ръководство за влечуги и земноводни и разпространено сред  РУГ, РИОСВ, МОСВ, областни управи.

За контакти:
Андрей Ралев – Ръководител на проекта
aralev@balkani.org
тел: 029631470

1. Мониторинг – да се прилага единна научно призната и надеждна методика, която да дава неоспорими данни и гарантира регистриране на тенденциите в популациията на вида;
2. Ползването на вида да се извършва според плана за действие и данните от мониторинга, а не на база проценти регламентирани в ЗЛОД.
3. Създаване на групи за спешни случай и ефективна работа с проблемни мечки. Изваждане от популацията на проблеми индивиди, както е предвидено в плана. Необходимо е да се разграничи трофейният лов на мечки от отстраняване на проблемни индивиди. В повечето случаи трофейните индивиди са едри половозрели мечки, обитаващи територии далеч от населените места, а проблемни най-често са младите мечки. Ловът на зрели индивиди няма да реши щетите, които нанасят мечките.

В бр.89 от 2010г. на Държавен вестник бяха обнародвани промените в Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). Българският парламент прие аргументите на вносителите (н.п. Емил Димитров и Николай Мелемов и др.), че заради висока численост на мечката в страната (свръх популация) е необходимо регулиране на числеността й с цел намаляване на щети и риска за хората. Така парламентът задължи министъра на околната среда и водите заедно с министъра на земеделието и храните ежегодно да определят годишна квота на ползване на кафявата мечка, която е минимум 3% (максимум 8%) от националната популация. Определената обща квота се разпределя по административни единици (горски/ловни стопанства) от земеделския министър, като не е задължително квотата да бъде реализирана. Данните от проведения мониторинг на мечката през 2010, който беше най-интензивен в област Смолян, показват, че настоящата численост е по-ниска в сравнение с таксацията на агенцията по горите (при таксацията не се изключва възможността една мечка да бъде броена повече от веднъж). Следователно не може да се говори за „свръх популация” в страната или определени райони. Анализи на данните за щетите в област Смолян показват, че това се дължи на определени индивиди, които са загубили страх от човека и често нападат домашни животни и пчелини – проблемни животни. Дори и една-единствена, но проблемна мечка в Германия (Бруно) за 2 месеца нанесе повече щети отколкото всички мечки в България! При определени условия като достъпни хранителни отпадъци, свободна паша, пчелини в мечи местообитания и други, особено в комбинация с интензивен туризъм (събиране на гъби и билки) и друго безпокойство значително се увеличава вероятността за появата на проблемни мечки. Веднъж загубили страх от човека, такива животни остават често в близост до населени места и така се увеличава вероятността и за злополуки с хора.

От горе изложеното става ясно, че щетите и нападенията в Родопите от миналата година се дължат не на прекомерно висока численост, основен аргумент за промяна на законодателството, а на проблемни животни. Променените условия в Родопите последните години – нови туристически ядра (отпадъци), по-интензивни дейности като: подхранване на дивеча, събиране на гъби, дърводобив и други създават предпоставки за поява на повече проблемни мечки. С цел намаляване на проблемните мечки е необходимо да се регламентират някой дейности, да се отстраняват от популацията проблемни индивиди и да се прилагат по-широко мерки за превенция на нападение от мечки. Една от най-ефективните мерки са предпазване на пчелини и домашни животни е поставянето на електрически огради (ел. пастири). СДП Балкани в рамките на проект на пргограма Лайф на ЕК предостява около 30 ел. огради основно в Смолянско

На 26 януари Националната комисия за кафявата мечка – консултативен орган на министъра на околната среда и водите обсъди анализите на данните от проведения  мониторинг на мечката в България. Националната популация беше определена на около  550 индивида. Представителите на СДП БАЛКАНИ участвали в комисията, предложиха и подкрепиха предвиденият от закона минимум от 3%. Ние не одобряваме закона, но като граждани на парламентарна република – България, сме длъжни да го спазваме, настоявайки обаче и за спазване на природозащитното законодателство. Като участници в работната група за изготвяне на плана за действие за кафявата мечка в България ние сме приели възможността да се извършва трофеен лов, но при определени условия, включително  надежден (научно признат) мониторинг, както и в съответствие на изискванията за дерогации (изключения) по чл. 16 на директивата за местообитанията (92/43 ЕСС).

Първите 17 бройки бяха предоставени на собственици на пчелни кошари и домашни животни в област Смолян, тъй като в тази област са регистрирани най-много щети. Министерството на околната среда и водите в рамките същия проект ще достави още 55 електрически огради в Смолянско  до края на тази година.

СДП Балкани ще предостави приблизително същия брой електрически огради и в районите на Централна Стара планина, Рила и Пирин.

Една от най-ефективните мерки са предпазване на пчелини и домашни животни е поставянето на електрически огради (ел. пастири). В общините Девин и Смолян през 2008 година също бяха предоставени пилотно електрически огради за защита от мечки и отзивите от местни пчелари са, че това е най-ефективната защита от вида.

Макар и до момента да се проучени едва 50% от планираните ски писти, резултатите са обезпокояващи. Почти всички писти са планирани във вековни иглолистни гори, които съхраняват уникални реликтни видове птици. В Южна Европа тези птици са изолирани само в най-дивите и високи части на планините, обикновено в склонове със северно изложение. Ако всички ски курорти бъдат построени, тяхното оцеляване може да бъде под въпрос.

От есента на 2009 до сега експертите установиха повече от 15 двойки врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), вид който до скоро се считаше за почти изчезнал в България. Малко по-чести, но също застрашени от застрояването на планините са другите птици установени при настоящото картиране: пернатонога кукумявка (Aegolius funereus), Глухар (T.urogallus), Лещарка (B.bonasia), Черен кълвач (D.martius), Сив кълвач (P.canus).

Проучването се осъществява с подкрепата на Българска фондация Биоразнообразие по проект “За да остане природа в България”, финансиран от Европейското икономическо пространство.

Бяха преброени общо 33 139 индивида непойни птици (с 8000 повече от зимата на 2008 г.) от 59 вида. Най-многобройни сред тях са зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos) – 17129 екз., лиската (Fulicа atra ) – 4771екз., зимно бърне (Anas crecca) – 2053 екз. и световно застрашения вид малък корморан (Halietor pygmeus) – 2072 екз., който зимува основно по р. Марица.

Най-много птици бяха установени в язовирите Пясъчник, Монтана и Горни Дъбник и по р. Марица

Не липсваха и някои интересни наблюдения на видове, които по принцип не зимуват в страната като черен щъркел (Ciconia nigra)– 5 индивида над р. Стряма, бял щъркел (C. ciconia) в рибарници Звъничево, лопатарка (Platalea leucorodia)– 1 екз. по р. Вит. Явно климатичните промени се отразяват и на тези видове.

На 16 и 17 януари 2010 СДП Балкани ще се включи и в Среднозимното преброяване на водолюбивите птици, организирано от Българското дружество за защита на птиците. В преброяването ще участват още Зелени Балкани, Министерството на околната среда и водите, Българска Орнитологична централа, Фонд за дивата флора и фауна.

Нашийниците са финансирани с любезното съдействие на DBU (Германски федерален фонд за околна среда) и Франкфуртското зоологическо дружество. Дейностите по улавянето се финансират от проект изпълняван от Министерството на околната среда и водите и СДП-БАЛКАНИ на територията на трите национални парка и РИОСВ – Смолян. Финансирането е по европейския механизъм  LIFE+  и цели както мониторинг на състоянието на популацииите на кафявата мечка, така и въвеждане на добри практики за намаляване на конфликта от съжителството на хищниците с местното население.

Мониторингът на кафява мечка беше проведен на 28-ми октомври 2009 г., според методиките към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), която се администрира от ИАОС. Бяха събрани и ДНК проби за анализ на популацията на вида чрез използване на генетични методи. Предварително изготвените маршрути бяха посетени от съвместни екипи на институциите и неправителствените организации.

Целта на мониторинга  е да се установят тенденциите  в числеността и разпространението  на вида. Мониторингът трябва да се провежда всяка година по два пъти – пролет и есен. Това е първата мащабна акция в която участват представители на МОСВ, ИАГ и НПО.

В периода 2-6ти ноември  ще се проведе и мониторинг на дивата коза.

Подробна информация за НСМБР можете да намерите на адрес.
http://chm.moew.government.bg/iaos/