Д-р Мирослав Найденов – Министър на земеделието и храните

Инж. Бисер Дачев – Директор на Изпълнителна агенция по горите – МЗХ

Д-р Йордан Войнов – генерален директор на Национална ветеринарно-медицинска служба

Копие до:

Г-жа Нона Караджова – Министър на околната среда и водите

СТАНОВИЩЕ

от

Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ

във връзка с установено огнище на шап в Област Бургас

Уважаеми г-н Министър, уважаеми господа,

Във връзка с установено огнище на болестта шап по диви копитни животни (дива свиня) в района на с. Кости, Бургаска област, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ изказва следното становище:

Като източник на заразата беше посочена дивaта свиня. По тази причина е необходимо да се вземат мерки за ограничаване и премахване на заразата от огнището – дивите копитни. Един от най-ефективните начини за ограничаване на заразите при дивите тревопасни е чрез „селекция”  от хищниците. Вълкът е естествен регулатор на числеността на дивите копитни и поддържа популациите им в „добро здраве”. Научните доказателства за благотворно влияние на вълка, върху болни популации от диви копитни са многобройни:

Чрез използване на различни научни подходи, редица изследователи на взаимоотношенията между вълка и жертвите му са достигнали до извода, че обикновенно вълците убиват по-нежизноспособните индивиди (Seal et al. 1978; Kunkel and Mech 1994; Pimlott et al. 1969; Mech and Frenzel 1971a).

Тъй като вълците са с тенденция да убиват основно най-старите, най-младите, а също така и най-омаломощените и недохранени представители на стадата от диви копитни, такива стада, които са под влиянието на вълците, са съставени от индивиди с възрастова структура и здравословно състояние в разцвет. Следователно такива стада са с най-висока продуктивност. (Mech 1966b; Bubenik 1972; Schwartz et al. 1992).

От съществено значение е в тази ситуация да не бъде разрушавана чрез ловуване (отстрел) структурата на глутниците вълци в региона или поне в никакъв случай да не бъдат отстрелвани възрастни индивиди, които с голяма вероятност са водещи в дадена глутница. Една „здрава”, организирана глутница, предвождана от опитната, размножаваща се двойка, ловува ефективно на диви животни. И обратно, при глутница с разбита структура (убити единия или двата водещи индивида) се наблюдават безразборни нападения на повече животни и по-чести нападения над домашни животни.

Установено е, че глутница с ненарушена структура ловува по-ефективно, а също така убива по-малко плячка разпределена на броя вълци. Изследвания в Минесота показват, че единични вълци убиват повече плячка на бройка вълк, отколкото глутница от пет вълка ( Mech and Frenzel 1971a).

Данните от проведена анкета на СДП – БАЛКАНИ към всички държавни горски стопанства (ДГС) в страната, сочат че за периода 2006 – 2009 г. на територията на ДГС Кости (площ 10 089 ха или 101 кв.км) са отстреляни общо 6 бр. вълци. Според същата анкета, на територията на ДГС Кости и съседните ДГС Звездец, ДГС Царево и ДГС Ново Паничарево (обща площ за всичките 81899 ха или 819 кв. км) за същия период са отстреляни общо 17 бр. вълци, от които 8 бр. (или 47%) са възрастни индивиди. Това е значителен процент на отстреляните възрастни индивиди и според нас повлиява негативно на структурата на глутниците, в региона, което от своя страна води до гореизложените негативни последици от ловуването на вълците върху дивите копитни (а също и домашните животни).

Водещите изследователи на вълка в световен мащаб Др. Дейвид Мич и Проф. Луиджи Боитани, в своята книга „Вълците: поведение, екология и опазване” (2003 г.) (Wolves: Behavior, Ecology and Conservation) изказват следното становище: възрастна двойка вълци ловува много по-организирано и е много по-успешна в лова на диви животни, отколкото биха ловували единични вълци или група от млади, неопитни животни останали без водещата двойка.

Неорганизирано и безразборно ловуване от страна на вълците означава по-ниско ефективен лов, а от друга страна повече убити бройки от младите екземпляри, които са най-беззащитни и най-лесно достъпни за неопитните вълци.

Непреследването на вълка е предпоставка за успешно, организирано ловуване на диви копитни от страна на този вид, което ще доведе до унищожаване на по-голям брой от евентуално заразените животни и ще намали риска от бъдеща поява на подобни зарази.

В връзка с гореизложените факти ние апелираме да бъде забранен лова на вълка на територията на РДГ Бургас, докато не бъде установено, че заплахата от разпространение на болестта шап е отминала.

С уважение,

Александър Дуцов

/председател/

Лице за контакти:

Елена Цингарска – СДП БАЛКАНИ

Мобилен телефон: 0888268414

Вълкът, който беше убит от ловци, беше уловен от екипа ни в Национален парк Пирин, но след няколко месеца мигрира в съседната Малешевска планина, която е погранична наша планина на границата с Република Македония. В началото той многократно се завръщаше на територията на родната си глутница в Пирин, след което отново „заминаваше” на запад. При тези пътешествия той преминаваше и в двете посоки през Кресненското дефиле, което се счита за единствения все още действащ биокоридор между Рило-Родопския масив и западните ни погранични планини.

След като получихме “mortality” сигнал от нашийника започнахме търсенето му. Открихме го на островче на река Струма под мост над реката, в землището на с. Микрево. Нашийникът беше вандалски срязан и вероятно бе направен опит да бъде хвърлен от моста в реката, при което е паднал на въпросното островче.

След преговори с ДГС Цапарево ни беше посочено къде да търсим трупа на животното. Екипът ни направи всички възможни измервания на одрания труп като взе проби от стомах за установяване на това, с какво се е хранил последно вълка и разбира се тъканна проба за генетичен анализ

Вълкът в момента на улавянето му през септември 2008 г.

Срязаният радио-нашийник