До медиите в България

София, 17 юли 2014

 

Становище

Относно зачестилите изявления в медиите за рискове от щети от мечки и злополуки

Сдружение за дива природа БАЛКАНИ от 2004 г. насам работи за намиране на баланс между сигурността и поминъка на хората и опазването на кафявата мечка в България.

Обезпокоени сме от постоянно тиражираните в медиите мнения за нарастващата популация на мечките и връзката между числеността и броя злополуки.

Мека потроши пчелин с 25 кошера в Тумбалово,  dariknews.bg

Мечка стръвница разкъса три овце край Забърдо, plovdiv.utre.bg

Мечка вся паника край Чепеларе – влезе с взлом във вила и удуши 10 овце, btvnews.bg

Повечето заключения за ръст в числеността на мечките, изказвани в общественото пространство,  не почиват нито на проучвания, нито на официални данни. Те са плод на субективни мнения, случайни срещи с мечки в гората/планината или регистрирани щети.

Щетите и рискът от злополуки обаче НЕ са директно свързани с числеността на мечките.

Пример: Една единствена мечка на име Бруно през пролетта на 2006 година нанесе повече щети в Германия от всички мечки в България за същия период (Deutsche Welle; Wikipedia).

Мечките в Южна Европа имат различен стереотип на поведение и за разлика от братовчедите си от Източен Сибир и Северна Америка избягват хората. В резултат не само злополуките, но като цяло и щетите тук са по-малко. Основните щети идват от така наречените

проблемни мечки – индивиди, скъсили дистанцията с човека, които редовно нанасят щети върху собствеността на хора (пчелини, домашни животни) и при които рискът от злополуки с хора е най-висок.

Световния опит показва, че правилното управление на вида може значително да намали не само щетите, но и риска от инциденти с хора. Например спирането на достъпа на мечки до хранителни отпадъци в канадските национални паркове и изваждане на проблемните индивиди през 70-80-те год. на 20 в. води до намаляване на злополуките с хора. Смъртните случаи и тежко ранените от няколко десетки на година – намаляват до 1-2 на няколко години.

Като цяло проблемите в България не са различни. Имаме добри практики до 1992-93 година, когато проблемните мечки са изваждани целево и редовно от популацията. След това разрешителните за „стръвници” се използват за трофеен лов – т.е. отстрелва се възможно най-едрата мечка в района. Целенасочено откриване и изваждане на проблемните мечки в момента няма, като отчитаме 2-3 изключения в Родопите.

Проучвания в Швеция показват, че най-едрите мечки (трофейните) избягват населени места и хора.Основно щетите се нанасят от млади индивиди, които са избутвани в периферията на подходящите местообитания от по-възрастни мечки, т.е. по-близо до населени места. В същото време по-младите индивиди са по-склонни да поемат рискове. Това се потвърждава и от анализа на данните на РИОСВ Смолян, където по-голяма част от мечките, нанесли щети, са с размери на оставените следи, типични за 2-3-годишни мечета. Излиза, че

на практика се вадят трофейни мечки (тези, които избягват човека), а толерираме  проблемите индивиди.

По този начин се прави селекция, която оставя основно проблемни индивиди. Така дори и при значително намаляване на общата численост на мечките , броят на щетите няма как да се понижи, а напротив – увеличава се!

С промени в Закона за лова и опазване на дивеча през 2010 година мечката стана ловен вид със задължителна квота от поне 3 % от популацията. Това грубо нарушение на европейско законодателство доведе до наказателна процедура срещу страната ни. В резултат последваха бързи и необмислени нови промени, които доведоха практически до преустановяване законния лов на мечки. Настоящата законова рамка е и пречка за адекватна реакция и изваждане на проблемни индивиди.

При тази ситуация няма печеливши страни.

Животновъдите понасят повече щети, което е причина за негативно отношение към вида от страна на  местните общности, а това води нерядко до саморазправа – тоест повече убити мечки.

В коментари по темата ловци и служители на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) изтъкват като основна заплаха за човека липсата на законов лов. Въпреки това е ясно, че десетки мечки се убиват годишно незаконно. Няма как точно да се оцени въздействието на този лов – колко точно са убитите мечки и как това влияе на популацията. Това, което не се посочва обаче е, че Планът за действие за мечката в България както и националното и международно законодателство допускат не само отстрел на проблемни индивиди, но даже и трофеен лов при определени условия. Такъв лов беше факт преди законовите промени от 2010 г.

Ние смятаме, че прехвърлянето на обвинения между институции и имагинерни субекти като „екстремни природозащитници” и разпространяването на страховити прогнози  няма да реши проблемите. Необходимо е сътрудничество между институциите и заинтересованите страни – животновъди, ловни сдружения, НПО и други. За целта през 2008 година бе приет споменатия по-горе „План за действие за кафявата мечка в България 2008-2017 година”. Планът бе изработен с широко обществено участие – на всички заинтересовани страни.

На този етап е необходимо преразглеждане и при нужда лека ревизия на плана. Но най-важното от всичко е спешното прилагане поне на приоритетни дейности и мерки за намаляване на щетите и риска от злополуки в районите с най-висок риск. В плана има предвиден диференциран подход към проблемните мечки, като при ефективно изпълнение на тази дейност заедно с мерките за превенция (поставяне на електрически огради (електропастири); присъствие на обучени овчарски кучета пазачи в стадата) ще доведе до значително намаляване на щетите.

 

С уважение

Алексаднър Дуцов

/председател на УС на СДП БАЛКАНИ/

 

За контакти и повече информация: 02 / 963 14 70; office [at] balkani . org