За съжаление през годините някои от местата претърпяха негативни промени. На мястото на разливите при Равно поле беше изградено голф игрище, рибарниците при Челопечене – унищожени и превърнати в кариера за инертни материали. За щастие други влажни зони като Драгоманското и Алдомировското блато се възстановяват и привличат все повече птици както по време на миграция така и за гнездене.
Добрата подготовката на хората, извършващи наблюденията, е от изключително значение. Нерядко се налага да бъдат определяни трудно различими видове от голямо разстояние, при лоши метеорологични условия или само по издаваните от тях звуци. В такива моменти дългогодишният опит е задължителен, за да могат резултатите впоследствие да бъдат достатъчно достоверни и сравними с всички останали. Наред с обикновените видове водолюбиви птици, понякога се появяват и неочаквани изненади. Редки за вътрешността на страната мигранти и зимни гости като планинската потапница (Aythya marila), ледената и кадифената потапница (Clangula hyemalis, Melanitta fusca), сивия жерав (Grus grus), пъстроопашатия крайбрежен бекас (Limosa lapponica), тънкоклюния листоног (Phalaropus lobatus), големия брегобегач (Calidris canutus), големия морелетник (Stercorarius pomarinus), дебелоклюната и каспийската рибарки (Sterna nilotica, Sterna caspia) и много други вече бяха регистрирани (някои от тях нееднократно) по водоемите около гр. София. Морският брегобегач (Calidris maritima) и белоопашатата калугерица (Vanellus leucurus) бяха наблюдавани за пръв път в България също по тези места.