Сдружение за дива природа „Балкани“

English

Водолюбивите птици в Софийско

Като част от балканския миграционен път – Via Aristotelis, влажните зони около град София винаги са били важно място за гнездене, изхранване, линеене и почивка по време на прелет за множество водолюбиви птици. По старите корита на реките и разливите край тях, както и из обширните естествени влажни зони в началото на 20 ти век са намирали дом и място за почивка различни видове чапли, патици, потапници, дъждосвирци и много други. След активни хидромелиоративни мероприятия в средата на миналото столетие някои от големите блата около град София (Куманишко, Драгоманско и Алдомировско) били частично или напълно пресушени. На тяхно място се появяват множество различни по големина изкуствени водоеми – язовири, утаители, кариери за добив на инертни материали и т.н. Коритата н реките били изправени, а бреговете им – укрепени с диги. Въпреки тази твърде негативна човешка намеса в естествените местообитания на водолюбивите птици, за голяма част от тях влажните зони около гр. София и днес все още предлагат добри условия за размножаване, зимуване или почивка през време на миграцията. От 1989 година изследователски екип от над 30 човека, възпитаници на Школата по орнитология и природозащита при Българската Орнитологическа Централа, а част от тях и настоящи членове на СДП Балкани, проучват динамиката на числеността и видовия състав на орнитофауната на водоемите край реките Искър, Блато, Лесновска и техните притоци. От 1994 година всеки месец (без лятото) в рамките на един ден се отчитат едновременно всички по-значими водоеми около град София – язовирите Искър, Мрамор, Безден, Кремиковския утайник, кариерата и рибарниците при селата Челопечене и Петърч, блатата при Драгоман, Алдомировци, Мусачево и Равно поле, които съхраняват най-голямата част от водолюбивите птици.