Сдружение за дива природа „Балкани“

English

Сухоземни костенурки

На територията на България са естествено разпространени два вида сухоземни костенурки – Шипобедрена (Testudo graeca) и Шипоопашата (Testudo hermanni). В българското законодателство, те попадат под протекцията на Закона за биологичното разнообразие и Наказателния кодекс на Р България. Двата вида са световно застрашени видове влечуги, включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN-2002). Костенурките са включени в приложенията на Бернската конвенция, Вашингтонска конвенция (CITES) и Директива 92/43 на ЕИО за запазване на природните местообитания на дивата флора и фауна. Едни от най-разпространените влечуги в миналото, през последните десетилетия двата вида са преживели драстичен спад в числеността си и на места са заплашени от изчезване. В периода след края на 19 век започва силно отрицателно  влияние върху костенурките в България:

  • унищожаване на местообитания и масово събиране особено през 60 – те години на 20 век;
  • разпространение на костенуркоядството
  • използване на пестициди даже в горското стопанство и особено масовата употреба на ДДТ (засяга особено много видове с яйца с твърди черупки).

При тези условия, плътността на популациите навсякъде е намаляла. В районите с ниско жизнени популации обаче това е довело до пълното им изчезване. На други места  все още има размножаващи,  но намаляващи популации – при такива условия на нестабилна и рядка популация даже естественото хищничество и събирането им по дворовете за отглеждане могат да добавят онази малка частица в баланса на раждаемост – смъртност, която да доведе до тяхното изчезване.