Сдружение за дива природа „Балкани“

English

Мечка

България е планинска страна. Около 30% от общата ѝ площ е покрита с гори, голяма част от които естествени. Страната има едни от най-добре запазените естествени горски екосистеми в Европа. Този тип местообитания приютяват кафявата мечка и вълка, представители на едрите хищници. В последните години в горите ни се завръща и изчезналия през 40-те години на XX в. рис.

Официалната численост на кафявата мечка в България е между 500 и 510 индивида (изт.: Изпълнителна агенция по околна среда), което е изчислено на база две независими проучвания. Дълго време числеността на мечката е измервана на база данните, събрани от Държавните ловни стопанства и Държавните горски стопанства, където се забелязва отделни индивиди или техни следи. В този процес не се взима под внимание, че мечките обитават голяма територия и преминават границите на отделните ДГС и ДЛС. По този начин някои мечки биват преброявани повече от веднъж и това води до завишаване на реалната численост.

Социално-икономическите фактори в България се променят, което неминуемо влияе върху местните популации на едрите хищници.

През последното десетилетие, след политическите промени през 1989, неимоверно нарасна нивото на бракониерството, което доведе до остро намаляване на естествената хранителна база на вълка. Масовите нелегални сечи водят до сериозно намаляване на местообитанията и безпокоене на едрите хищници.

Броят на ловците се увеличава, а оттам и конкуренцията им с хищниците. 
Влошените условия за практикуване на животновъдството, са довели до намаляване използването на традиционните методи за охрана на стада от хищници, което води до увеличаване на конфликта човек – хищник. Широкото общественото мнение е най-общо негативно настроено към мечката, за което много голяма роля изиграват медиите търсещи сензации.

Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ работи усилено за изследването и опазването на едрите хищници в страната ни. Тези видове се явяват като индикатори за запазени местообитания подходящи за съществуване на редица други видове. 
Програмата за изследване и опазване на вълка в България, както и планираните програми за другите два вида – мечката и риса, имат за цел опазването на популациите и местообитанията им в мирно съжителство с хората в страната.