Сдружение за дива природа „Балкани“

English

Драгоманско блато и Чепън планина

История

Карстовият район между Драгоман, Сливница, Костинброд и Годеч представлява уникален комплекс от блата, влажни ливади и възвишения. Въпреки превратностите на 20-ти век и въздействието на човешката дейност разнообразието на животински и растителни видове се запазва и днес мястото служи за модел на успешно съжителство с природата.

Една от централните зони в този комплекс – Драгоманското блато е пресушена още през 30-те години на 20 век. Тогава са изградени дренажни канали, а впоследствие – помпена станция, за да се използва земята за земеделски цели. За дълъг период животът в блатото замира. С това изчезват от България два вида растения, за които то е било единственото им находище у нас (мехурчестата алдрованда и парнасиеволистната калдезия). Изчезнало е едно от най-големите гнездовища на водолюбиви птици във вътрешността на страната и едно от последните находища на жерава, преди той да изчезне като гнездящ вид в България.

В резултат на спиране изпомпването на водите през 90-те години блатото бързо се възстановява и е една от малкото възкръснали влажни зони у нас. Един от основните проблеми на тази влажна зона – водният режим, е в голяма степен решен. Другият основен проблем, свързан с качеството на водите, които постъпват в блатото, е на път да се реши с изграждането на нова пречиствателна станция на отпадъчните води на гр. Драгоман. През 2005 блатото достига до естествените си размери (400 ха). Броят на гнездящите птици в района се увеличава както следва:

  • 80 двойки от 11 вида (непойни) през 1999
  • 150 двойки от 15 вида през 2003
  • 700 двойки от 22 вида през 2008

През 2006 възниква нова чаплова колония. През 2008 колонията вече наброява 8-9 двойки голяма бяла чапла (най-важно място за гнездене на вида в България), 8-10 двойки ръждива и 2-3 двойки сива чапла. Бързото възстановяване на блатото до голяма степен е свързано и с усилията на СДП Балкани в района.