На територията на България са естествено разпространени два вида сухоземни костенурки – Шипобедрена (Testudo graeca) и Шипоопашата (Testudo hermanni). В българското законодателство, те попадат под протекцията на Закона за биологичното разнообразие и Наказателния кодекс на Р България. Двата вида са световно застрашени видове влечуги, включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN-2002). Костенурките са включени в приложенията на Бернската конвенция, Вашингтонска конвенция (CITES) и Директива 92/43 на ЕИО за запазване на природните местообитания на дивата флора и фауна.
Едни от най-разпространените влечуги в миналото, през последните десетилетия двата вида са преживели драстичен спад в числеността си и на места са заплашени от изчезване.
В периода след края на 19 век започва силно отрицателно влияние върху костенурките в България:
- унищожаване на местообитания и масово събиране особено през 60 – те години на 20 век;
- разпространение на костенуркоядството
- използване на пестициди даже в горското стопанство и особено масовата употреба на ДДТ (засяга особено много видове с яйца с твърди черупки).
При тези условия, плътността на популациите навсякъде е намаляла. В районите с ниско жизнени популации обаче това е довело до пълното им изчезване. На други места все още има размножаващи, но намаляващи популации – при такива условия на нестабилна и рядка популация даже естественото хищничество и събирането им по дворовете за отглеждане могат да добавят онази малка частица в баланса на раждаемост – смъртност, която да доведе до тяхното изчезване.
