България е планинска страна. Около 30% от общата и площ е покрита с гори, голяма част от които естествени. Страната има едни от най-добре запазените естествени горски екосистеми в Европа. Този тип местообитания приютяват кафявата мечка и вълка представители на едрите хищници. В последните години, в горите ни се завръща и изчезналия през 40те години на XX в. рис. Официално посочената численост на кафявата мечка в страната за 2002 г. е повече от 800 индивида, а на вълка към 2000 индивида. Прави се и алтернативно, по-точно определяне численността на тези видове, в моделни райони. То показва, че реалната численост е по-ниска от официалната.
Социално-икономическите фактори в България се променят, което неминуемо влияе върху местните популации на едрите хищници.
През последното десетилетие, след политическите промени през 1989, неимоверно нарастна нивото на бракониерството, което доведе до остро намаляване на естествената хранителна база на вълка. Масовите нелегални сечи водят до сериозно намаляване местообитанията и безпокоене на едрите хищници.
Броят на ловците се увеличава, а оттам и конкуренцията им с хищниците. Влошените условия за практикуване на животновъдството, са довели до намаляване използването на традиционните методи за охрана на стада от хищници, което води до увеличаване на конфликта човек – хищник.
Широкото общественото мнение е най-общо негативно настроено към вълка, за което много голяма роля изиграват медиите търсещи сензации.
Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ работи усилено за изследването и опазването на едрите хищници в страната ни. Тези видове се явяват като индикатори за запазени местообитания подходящи за съществуване на редица други видове. Програмата за изследване и опазване на вълка в България, както и планираните програми за другите два вида – мечката и риса, имат за цел опазването на популациите и местообитанията им в мирно съжителство с хората в страната.
