Човек и мечка могат ли да съжителстват заедно?

Един човек загина при неочаквана и за двете страни среща с мечка в Родопите тези дни. Трагедия за семейството, приятелите и за един биологичен вид, обитаващ тези земи милиони години преди първите ни предци да се населят тук. Забравени времена, когато нашите предшественици са живеели заедно с мечките и другите диви животни в крехко и все пак устойчиво равновесие.

Какво се случи, за да се наруши спокойствието и кой е виновен? Труден въпрос, на който не можем да дадем еднозначен отговор. Чуват се лозунги, че мечките са твърде много, че са опасни, че трябва да ги регулираме (разбирайте да избием част от тях). Къде е истината и къде е балансът?

Ние, като хора работещи с диви животни разбираме, че не можем да антропоморфизираме (очовечаваме) поведението им. Мечката живее в дадена територия, в която търси храната си, намира спокойствие и укритие, отглежда малките си. Тези места стават все по-малко. Огромни площи са разчистени с огън и брадва за земеделие и животновъдство – територии, в които вече няма място за диви животни.

Какво направиха мечките, когато им отнехме земята? Прибраха се кротко в това което сме им оставили. Без протести, без граждански войни, без гняв спрямо човечеството. Оттеглиха се в малкото предоставени им територии и по-слабите кротко умряха от глад, куршум, стоманена примка или отрова. Отглеждаме домашни животни и кошери в териториите им, и когато посегнат на тях, ги обвиняваме в кражба – престъпление, заслужаващо да бъде наказано със смърт.

Все повече и по-често местата в които могат да живеят мечки намаляват, но не за да покриват нуждите ни от първа необходимост като храна и дом. Не, девствените гори биват изсичани за луксозни мебели или ненужни аксесоари. На мястото на горите, от които зависи оцеляването на стотици растения и животни, изникват ненужни вили и хотели, ски писти, доставящи кратко удоволствие на малцината можещи да си го позволят, а през останалото време от годината създаващи условия за ерозия и порои наводняващи къщите на хората (примерът от Банско и Разлог е доста пресен).

И разбира се мечките (и другите животни) отново стават твърде много. Какво се случва когато навлезем в техния дом? Не е ли логично всички ние да изпитваме респект и уважение към планините, горите и техните обитатели, когато нарушаваме спокойствието им в малкото останали места където могат да живеят? Вместо това ги обвиняваме в грехове типични за нас – умисъл, престъпление, кражба, убийство.

И ги наказваме.

В същото време даже и съседите на загиналия са против безсмисленото убиване на мечки, но очакват действия за предотвратяване на бъдещи такива случаи и намаляване на конфликта. Какво би било правилното решение?

Трудно е да се даде еднозначен отговор.

21.05.2010

София

За контакти:

Александър Дуцов – Председател на УС на СДП Балкани и координатор на програма за изследване и опазване на мечките. Тел. 0888675948

Костадин Вълчев – експерт в програма за изследване и опазване на мечките

Тел. 0884268884